1 M y son! to my wisdom give attention, To mine understanding incline thine ear,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 T o observe thoughtfulness, And knowledge do thy lips keep.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 F or the lips of a strange woman drop honey, And smoother than oil her mouth,

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4 A nd her latter end bitter as wormwood, Sharp as a sword mouths.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 H er feet are going down to death, Sheol do her steps take hold of.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 T he path of life -- lest thou ponder, Moved have her paths -- thou knowest not.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 A nd now, ye sons, hearken to me, And turn not from sayings of my mouth.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 K eep far from off her thy way, And come not near unto the opening of her house,

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 L est thou give to others thy honour, And thy years to the fierce,

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 L est strangers be filled thy power, And thy labours in the house of a stranger,

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 A nd thou hast howled in thy latter end, In the consumption of thy flesh and thy food,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 A nd hast said, `How have I hated instruction, And reproof hath my heart despised,

И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 A nd I have not hearkened to the voice of my directors, And to my teachers have not inclined mine ear.

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 A s a little thing I have been all evil, In the midst of an assembly and a company.

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 D rink waters out of thine own cistern, Even flowing ones out of thine own well.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 L et thy fountains be scattered abroad, In broad places rivulets of waters.

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 L et them be to thee for thyself, And not to strangers with thee.

Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 L et thy fountain be blessed, And rejoice because of the wife of thy youth,

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 A hind of loves, and a roe of grace! Let her loves satisfy thee at all times, In her love magnify thyself continually.

<Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 A nd why dost thou magnify thyself, My son, with a stranger? And embrace the bosom of a strange woman?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 F or over-against the eyes of Jehovah are the ways of each, And all his paths He is pondering.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 H is own iniquities do capture the wicked, And with the ropes of his sin he is holden.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 H e dieth without instruction, And in the abundance of his folly magnifieth himself!

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.