1 » Hijo mío, está atento a mi sabiduría e inclina tu oído a mi inteligencia,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 p ara que guardes discreción y tus labios conserven la ciencia.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 L os labios de la mujer extraña destilan miel y su paladar es más suave que el aceite,

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4 p ero su final es amargo como el ajenjo, agudo como espada de dos filos.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 S us pies descienden a la muerte, sus pasos se dirigen al seol.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 S us caminos no son firmes: no los conoce, ni considera el camino de la vida.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 » Ahora pues, hijos, escuchadme y no os apartéis de las razones de mi boca.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 A leja de ella tu camino y no te acerques a la puerta de su casa,

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 n o sea que des tu honor a extraños, y tus años a alguien cruel;

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 o no sea que los extraños se sacien de tu fuerza, que tus trabajos queden en casa ajena

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 y que gimas al final, cuando se consuma tu carne y todo tu cuerpo,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 y digas: “¡Cómo pude aborrecer el consejo? ¡Cómo pudo mi corazón menospreciar la reprensión?

И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 ¡ No escuché la voz de los que me instruían, ni a los que me enseñaban incliné mi oído!

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 C asi en el colmo del mal he estado, en medio de la sociedad y de la congregación.”

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 » Bebe el agua de tu propia cisterna, los raudales de tu propio pozo.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 ¿ Acaso han de derramarse tus fuentes por las calles y tus corrientes de aguas por las plazas?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 S ean ellas para ti solo, no para los extraños que estén contigo.

Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 ¡ Sea bendito tu manantial y alégrate con la mujer de tu juventud,

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 c ierva amada, graciosa gacela! Que sus caricias te satisfagan en todo tiempo y recréate siempre en su amor.

<Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 ¿ Por qué, hijo mío, has de andar ciego con la mujer ajena y abrazar el seno de la extraña?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 L os caminos del hombre están ante los ojos de Jehová, y él considera todas sus veredas.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 A presarán al malvado sus propias iniquidades, retenido será con las ligaduras de su pecado.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 É l morirá por falta de disciplina y errará por lo inmenso de su locura.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.