1 D espués llegó a Derbe y a Listra. Había allí cierto discípulo llamado Timoteo, hijo de una mujer judía creyente, pero de padre griego;

После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2 y daban buen testimonio de él los hermanos que estaban en Listra y en Iconio.

Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3 Q uiso Pablo que este fuera con él; y tomándolo, lo circuncidó por causa de los judíos que había en aquellos lugares, pues todos sabían que su padre era griego.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 A l pasar por las ciudades, les comunicaban las decisiones que habían acordado los apóstoles y los ancianos que estaban en Jerusalén, para que las guardaran.

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 A sí que las iglesias eran animadas en la fe y aumentaban en número cada día. La visión del varón macedonio

Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6 A travesando Frigia y la provincia de Galacia, les fue prohibido por el Espíritu Santo hablar la palabra en Asia;

И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 y cuando llegaron a Misia, intentaron ir a Bitinia, pero el Espíritu no se lo permitió.

и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8 E ntonces, pasando junto a Misia, descendieron a Troas.

И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 U na noche, Pablo tuvo una visión. Un varón macedonio estaba en pie, rogándole y diciendo: «Pasa a Macedonia y ayúdanos.»

И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 C uando vio la visión, en seguida procuramos partir para Macedonia, dando por cierto que Dios nos llamaba para que les anunciáramos el evangelio. Encarcelados en Filipos

И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 Z arpando, pues, de Troas, navegamos directamente a Samotracia, el día siguiente a Neápolis

И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12 y de allí a Filipos, que es la primera ciudad de la provincia de Macedonia, y una colonia. Estuvimos en aquella ciudad algunos días.

и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 U n sábado salimos fuera de la puerta, junto al río, donde solía hacerse la oración. Nos sentamos y hablamos a las mujeres que se habían reunido.

А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

14 E ntonces una mujer llamada Lidia, vendedora de púrpura, de la ciudad de Tiatira, que adoraba a Dios, estaba oyendo. El Señor le abrió el corazón para que estuviera atenta a lo que Pablo decía,

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 y cuando fue bautizada, junto con su familia, nos rogó diciendo: —Si habéis juzgado que yo sea fiel al Señor, hospedaos en mi casa. Y nos obligó a quedarnos.

И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16 A conteció que mientras íbamos a la oración, nos salió al encuentro una muchacha que tenía espíritu de adivinación, la cual daba gran ganancia a sus amos, adivinando.

И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 É sta, siguiendo a Pablo y a nosotros, gritaba: —¡Estos hombres son siervos del Dios Altísimo! Ellos os anuncian el camino de salvación.

Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 E sto lo hizo por muchos días, hasta que, desagradando a Pablo, se volvió él y dijo al espíritu: —Te mando en el nombre de Jesucristo que salgas de ella. Y salió en aquella misma hora.

Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 P ero al ver sus amos que había salido la esperanza de su ganancia, prendieron a Pablo y a Silas, y los trajeron al foro, ante las autoridades.

А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 L os presentaron a los magistrados y dijeron: —Estos hombres, siendo judíos, alborotan nuestra ciudad

И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 y enseñan costumbres que no nos es lícito recibir ni hacer, pues somos romanos.

като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22 E ntonces se agolpó el pueblo contra ellos; y los magistrados, rasgándoles las ropas, ordenaron azotarlos con varas.

На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 D espués de haberlos azotado mucho, los echaron en la cárcel, mandando al carcelero que los guardara con seguridad.

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 E l cual, al recibir esta orden, los metió en el calabozo de más adentro y les aseguró los pies en el cepo.

който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 P ero a medianoche, orando Pablo y Silas, cantaban himnos a Dios; y los presos los oían.

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 E ntonces sobrevino de repente un gran terremoto, de tal manera que los cimientos de la cárcel se sacudían; y al instante se abrieron todas las puertas, y las cadenas de todos se soltaron.

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 S e despertó el carcelero y, al ver abiertas las puertas de la cárcel, sacó la espada y se iba a matar, pensando que los presos habían huido.

И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28 P ero Pablo le gritó: —¡No te hagas ningún mal, pues todos estamos aquí!

Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 É l entonces pidió una luz, se precipitó adentro y, temblando, se postró a los pies de Pablo y de Silas.

Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 L os sacó y les dijo: —Señores, ¿qué debo hacer para ser salvo?

и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31 E llos dijeron: —Cree en el Señor Jesucristo, y serás salvo tú y tu casa.

А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 Y le hablaron la palabra del Señor a él y a todos los que estaban en su casa.

И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 É l, tomándolos en aquella misma hora de la noche, les lavó las heridas, y en seguida se bautizó con todos los suyos.

И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34 L uego los llevó a su casa, les puso la mesa y se regocijó con toda su casa de haber creído a Dios.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 C uando fue de día, los magistrados enviaron guardias a decir: —Suelta a esos hombres.

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 E l carcelero hizo saber estas palabras a Pablo: —Los magistrados han mandado a decir que se os suelte; así que ahora salid y marchaos en paz.

И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 P ero Pablo le dijo: —Después de azotarnos públicamente sin sentencia judicial y siendo ciudadanos romanos, nos echaron en la cárcel, ¿y ahora nos liberan encubiertamente? No, por cierto, sino vengan ellos mismos a sacarnos.

Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 L os guardias hicieron saber estas palabras a los magistrados, los cuales tuvieron miedo al oír que eran romanos.

И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39 F ueron y se excusaron; los sacaron y les pidieron que salieran de la ciudad.

и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 E ntonces, saliendo de la cárcel, entraron en casa de Lidia y, habiendo visto a los hermanos, los consolaron y se fueron.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.