1 C on mi voz clamé a Dios, a Dios clamé porque él me escucha.

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 A l Señor busqué en el día de mi angustia; por las noches, sin descanso, alzaba a él mis manos; mi alma rehusaba el consuelo.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 M e acordaba de Dios, me conmovía; me quejaba y desmayaba mi espíritu. Selah

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 N o me dejabas pegar los ojos; estaba yo quebrantado y no hablaba.

Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 C onsideraba los días desde el principio, los años pasados.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 M e acordaba de mis cánticos de noche; meditaba en mi corazón y mi espíritu inquiría:

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

7 « ¿Desechará el Señor para siempre y no volverá más a sernos propicio?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 ¿ Ha cesado para siempre su misericordia? ¿Se ha acabado perpetuamente su promesa?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 ¿ Ha olvidado Dios el tener misericordia? ¿Ha encerrado con ira sus piedades?» Selah

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 E ntonces dije: «Enfermedad mía es ésta; traeré, pues, a la memoria los años de la diestra del Altísimo.»

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

11 M e acordaré de las obras de Jah; sí, haré yo memoria de tus maravillas antiguas.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

12 M editaré en todas tus obras y hablaré de tus hechos.

И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 D ios, santo es tu camino; ¿qué dios es grande como nuestro Dios?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

14 T ú eres el Dios que hace maravillas; hiciste notorio en los pueblos tu poder.

Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 C on tu brazo redimiste a tu pueblo, a los hijos de Jacob y de José. Selah

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 D ios, te vieron las aguas; las aguas te vieron y temieron; los abismos también se estremecieron.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 L as nubes echaron inundaciones de aguas: tronaron los cielos y se precipitaron tus rayos.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 L a voz de tu trueno estaba en el torbellino; tus relámpagos alumbraron el mundo; se estremeció y tembló la tierra.

Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 E n el mar fue tu camino y tus sendas en las muchas aguas; tus pisadas no fueron halladas.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 C ondujiste a tu pueblo como a ovejas por mano de Moisés y de Aarón.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.