1 ( 77: 1) Au chef des chantres. D'après Jeduthun. Psaume d'Asaph. (77: 2) Ma voix s'élève à Dieu, et je crie; Ma voix s'élève à Dieu, et il m'écoutera.

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 ( 77: 3) Au jour de ma détresse, je cherche le Seigneur; La nuit, mes mains sont étendues sans se lasser; Mon âme refuse toute consolation.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 ( 77: 4) Je me souviens de Dieu, et je gémis; Je médite, et mon esprit est abattu. -Pause.

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 ( 77: 5) Tu tiens mes paupières en éveil; Et, dans mon trouble, je ne puis parler.

Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 ( 77: 6) Je pense aux jours anciens, Aux années d'autrefois.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 ( 77: 7) Je pense à mes cantiques pendant la nuit, Je fais des réflexions au dedans de mon coeur, Et mon esprit médite.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

7 ( 77: 8) Le Seigneur rejettera-t-il pour toujours? Ne sera-t-il plus favorable?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 ( 77: 9) Sa bonté est-elle à jamais épuisée? Sa parole est-elle anéantie pour l'éternité?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 ( 77: 10) Dieu a-t-il oublié d'avoir compassion? A-t-il, dans sa colère, retiré sa miséricorde? -Pause.

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 ( 77: 11) Je dis: Ce qui fait ma souffrance, C'est que la droite du Très Haut n'est plus la même...

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

11 ( 77: 12) Je rappellerai les oeuvres de l'Éternel, Car je me souviens de tes merveilles d'autrefois;

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

12 ( 77: 13) Je parlerai de toutes tes oeuvres, Je raconterai tes hauts faits.

И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 ( 77: 14) O Dieu! tes voies sont saintes; Quel dieu est grand comme Dieu?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

14 ( 77: 15) Tu es le Dieu qui fait des prodiges; Tu as manifesté parmi les peuples ta puissance.

Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 ( 77: 16) Par ton bras tu as délivré ton peuple, Les fils de Jacob et de Joseph. -Pause.

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 ( 77: 17) Les eaux t'ont vu, ô Dieu! Les eaux t'ont vu, elles ont tremblé; Les abîmes se sont émus.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 ( 77: 18) Les nuages versèrent de l'eau par torrents, Le tonnerre retentit dans les nues, Et tes flèches volèrent de toutes parts.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 ( 77: 19) Ton tonnerre éclata dans le tourbillon, Les éclairs illuminèrent le monde; La terre s'émut et trembla.

Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 ( 77: 20) Tu te frayas un chemin par la mer, Un sentier par les grandes eaux, Et tes traces ne furent plus reconnues.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 ( 77: 21) Tu as conduit ton peuple comme un troupeau, Par la main de Moïse et d'Aaron.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.