1 J ob prit la parole et dit:
А Иов в отговор рече:
2 M aintenant encore ma plainte est une révolte, Mais la souffrance étouffe mes soupirs.
И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3 O h! si je savais où le trouver, Si je pouvais arriver jusqu'à son trône,
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 J e plaiderais ma cause devant lui, Je remplirais ma bouche d'arguments,
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
5 J e connaîtrais ce qu'il peut avoir à répondre, Je verrais ce qu'il peut avoir à me dire.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 E mploierait-il toute sa force à me combattre? Ne daignerait-il pas au moins m'écouter?
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 C e serait un homme droit qui plaiderait avec lui, Et je serais pour toujours absous par mon juge.
Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 M ais, si je vais à l'orient, il n'y est pas; Si je vais à l'occident, je ne le trouve pas;
<Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9 E st-il occupé au nord, je ne puis le voir; Se cache-t-il au midi, je ne puis le découvrir.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 I l sait néanmoins quelle voie j'ai suivie; Et, s'il m'éprouvait, je sortirais pur comme l'or.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 M on pied s'est attaché à ses pas; J'ai gardé sa voie, et je ne m'en suis point détourné.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 J e n'ai pas abandonné les commandements de ses lèvres; J'ai fait plier ma volonté aux paroles de sa bouche.
От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 M ais sa résolution est arrêtée; qui s'y opposera? Ce que son âme désire, il l'exécute.
Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 I l accomplira donc ses desseins à mon égard, Et il en concevra bien d'autres encore.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 V oilà pourquoi sa présence m'épouvante; Quand j'y pense, j'ai peur de lui.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
16 D ieu a brisé mon courage, Le Tout Puissant m'a rempli d'effroi.
Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 C ar ce ne sont pas les ténèbres qui m'anéantissent, Ce n'est pas l'obscurité dont je suis couvert.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.