1 ف َأجابَ أيُّوبُ:

А Иов в отговор рече:

2 « اليَومَ أيضاً شَكوايَ مُرَّةٌ، فَيَدُ اللهِ عَلَيَّ ثَقِيلَةٌ رَغْمَ أنِينِي.

И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

3 ل َيتَنِي أعرِفُ أينَ أجِدُهُ، فَأذْهَبَ إلَى حَيثُ هُوَ.

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4 ل أُقَدِّمَ دَعوايَ أمامَهُ، وَأملأَ فَمِي بِحُجَجٍ مَشرُوعَةٍ،

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

5 و َأعلَمَ ما سَيُجِيبُنِي بِهِ، فَأفهَمَ ما يَقُولُهُ لِي.

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 ه َلْ سَيُنازِلُنِي اللهُ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ؟ لا بَلْ سَيُصغِي إلَيَّ.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7 ه ُناكَ يَستَطِيعُ المُستَقِيمُ أنْ يُحاجِجَهُ، فَأنجُو نِهائِيّاً مِنْ دَيَّانِي.

Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8 « أذهَبُ شَرقاً فَلا يَكُونُ هُناكَ، وَغَرباً فَلا أراهُ.

<Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

9 أ تَّجِهُ شَمالاً حَيثُ يَعمَلُ فَلا أراهُ، وَحِينَ يَمِيلُ إلَى الجَنُوبِ لا أرَاهُ.

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 ل َكِنَّهُ يَعْرِفُ مَسلِكِي، حِينَ يَمتَحِنُنِي أخْرُجُ كَالذَّهَبِ.

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 ت َتبَعُ خُطايَ خُطاهُ، وَأحفَظُ طَرِيقَهُ، وَلا أحِيدُ عَنْهُ.

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 أ ُطِيعُ وَصايا شَفَتَيهِ وَلا أترُكُها. وَأكنُزُ كَلِماتِ فَمِهِ فِي صَدرِي.

От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 « أمّا هُوَ فَقَدْ عَزَمَ أمرَهُ، وَلا يُوجَدُ مَنْ يَرُدُّهُ. وَما يَرغَبُ فِيهِ يَعْمَلُهُ.

Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 ل أنَّهُ سَيُحَقِّقُ خُطَّتَهُ لِحَياتِي، وَلَدَيهِ أشياءُ كَثِيرَةٌ لِي.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 ل ِهَذا أرْتَعِبُ مِنهُ، أتَأمَّلُ ذَلِكَ، فَأخافُ مِنهُ.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

16 أ فقَدَنِي اللهُ شَجاعَتِي، وَأرْعَبَنِي القَدِيرُ.

Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 ل َكِنِّي لَمْ أخْتَفِ فِي الظَّلامِ، مَعَ أنَّ سَوادَ الليلِ يُغَطِّي وَجهِي.

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.