1 ا قتَرِبِي أيَّتُها الأُمَمُ لِتَسمَعِي، وَأصغِي أيَّتُها الشُّعُوبُ. لِتَسمَعِ الأرْضُ وَكُلُّ ما فِيها، العالَمُ وَما فِيهِ.

Приближете се народи, за да чуете, И внимавайте, племена; Нека чуе земята и това, което я изпълва, Светът и всичко, което се произвежда от него.

2 ل أنَّ اللهَ غاضِبٌ عَلَى الأُمَمِ وَعَلَى جُيُوشِهِمْ. وَقَدْ سَلَّمَهُمْ لِلهَلاكِ الكامِلِ وَالذَّبحِ.

Защото Господ негодува спрямо всичките народи, И пламенно се гневи на всичките им множества; Обрекъл ги е <на изтребление>, Предал ги е на клане.

3 ق َتلاهُمْ سَيُرمَوْنَ. سَتَنْبَعِثُ رائِحَةُ جُثَثِهِمْ، وَتَفيضُ دِماؤُهُمْ عَلَى الجِبالُ.

Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.

4 س َتَذُوبُ جُندُ السَّماءِ، وَتَلتَفُّ السَّماواتُ كَوَرَقَةٍ. جُندُها سَيَذبُلُونَ، مِثلَ أوراقِ الكَرمَةِ، وَمِثلَ حَبّاتِ التِّينِ.

И цялото небесно множество ще се разложи, И небето ще се свие като свитък; И цялото му множество ще падне Както пада лист от лоза, И като паднал <лист> от смоковница.

5 ي َقُولُ اللهُ: «عِندَما يَرْتَوِي سَيفِي بِما يَعمَلُهُ فِي السَّماءِ، سَيَنزِلُ لِيُعاقِبَ أدُومَ، الشَّعبَ الَّذِي كَرَّسْتُهُ لِلدَّينُونَةِ.»

Понеже ножът Ми се напи в небесата, Затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, Да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление.

6 ل لهِ سَيفٌ مُغَطَّىً بِالدِّماءِ وَالشَّحمِ، بِدَمِ حِملانٍ وَتُيُوسٍ، وَبِشَحمِ كِلَى كِباشٍ. لأنَّ اللهَ سَيَعمَلُ ذَبِيحَةً فِي بُصْرَةَ، وَمَذبَحَةً عَظِيمَةً فِي أرْضِ أدُومَ.

Ножът Господен е пълен с кръв, Затлъстя с тлъстина, С кръвта на агнетата и яретата, С тлъстините на овнешките бъбреци; Защото Господ има жертви във Восора, И голямо клане в Едемската земя.

7 و َسَيُذبَحُ مَعَهُمْ بَقَرٌ وَحشِيٌّ وَعُجُولٌ وَثِيرانٌ. وَسَتَرتَوِي أرْضُهُمْ بِالدَّمِ، وَتُرابُهُمْ سَيَتَغَطَّى بِالشَّحمِ.

Дивите волове ще слязат с тях, И телците с биковете; Земята им ще се напои с кръв, И пръстта им ще затлъстее с тлъстина.

8 ع َيَّنَ اللهُ وَقتَ عِقابٍ وَسَنَةَ جَزاءٍ مِنْ أجلِ قَضِيَّةِ صِهْيَوْنَ.

Защото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по сионовото състезание.

9 س َتُصبِحُ أنهارُ أدُومَ كَالزِّفتِ، وَتُرابُها كَالكِبرِيتِ، وَأرْضُها كَالزِّفتِ المُشتَعِلِ.

Потоците на <Едом> ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, И земята му ще стане пламтяща смола.

10 و َلَنْ تَنطَفِئَ النّارُ لَيلاً أوْ نَهاراً، وَسَيَصْعَدُ دُخانُها إلَى الأبَدِ. وَسَتَكُونُ خَرِبَةً عَبرَ الأجيالِ، وَلَنْ يَجتازَ فِيها أحَدٌ إلَى الأبَدِ.

Няма да угасне <ни> нощем ни денем; Димът й ще се издигне непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века.

11 س َتَمتَلِكُها الصُّقُورُ وَالقنافِذُ، وَتعِيشُ فِيها البُومُ وَالغِربانُ. سَيَجعَلُها اللهُ قاحِلَةً فارِغَةً.

Но пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И <Господ> ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпразване.

12 ف َلا يَبقَى لَهُمْ ما يَدعُونَهُ مَملَكَةً هُناكَ. وَكُلُّ رُؤَسائِها يُصبِحُونَ لا شَيءَ.

Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, Та да провъзгласят царството; И всичките му първенци ще достигнат до нищо.

13 س َيَنمُو الشَّوكُ فِي قُصُورِها، وَالشُّجَيراتُ فِي حُصُونِها. سَتُصبِحُ مَسكِناً لِلكِلابِ البَرِّيَّةِ، وَمَكانَ سَكَنٍ لِلبُومِ.

Тръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици.

14 و َسَتَلتَقِي هُناكَ الحَيواناتُ البَرِّيَّةُ مَعَ الضِّباعِ، وَسَيُنادِي الماعِزُ البَرِّيُّ بَقِيَّةَ القَطِيعِ. سَتَعِيشُ حَيواناتُ اللَّيلِ هُناكَ وَتَستَرِيحُ.

Дивите котки ще се срещат <там> с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.

15 س َتَصنَعُ البُومُ أعشاشَها هُناكَ، وَتَرقُدُ عَلَى بَيضِها، وَتُرَبِّي صِغارَها تَحتَ ظَلِّ جَناحَيها. وَسَتَجتَمِعُ هُناكَ الصُّقُورُ مَعاً.

Там ще се загнездя стрелницата змия, И, като носи яйца и мъти, Ще събира <малките си> под сянката си; Да! там ще се събират и лешоядите, Всеки с другарката си.

16 ف َتِّشُوا فِي كِتابِ اللهِ وَاقرَأُوا، لأنَّهُ لَنْ يُفَقَدَ أيٌّ مِنْ هَذِهِ الأُمُورِ. جَميعُ الحَيواناتِ المَذكُورَةِ سَتَكُونُ مَعاً. لأنَّ فَمَ اللهِ أمَرَ، وَرُوحُهُ جَمَعَها.

Потърсете в книгата Господна та прочетете; Никое от тия не ще липсва Нито ще бъде без другарката си; Защото <казва Господ>: Моите уста заповядаха това; И самият Негов Дух ги събра.

17 أ لقَى اللهُ قُرعَةً لِتَحدِيدِ بُقعَةِ الأرْضِ الَّتِي لَهُمْ. وَقَسَّمَ الأرْضَ بِخَيطِ القِياسِ، كَي يَمتَلِكُوها إلَى الأبَدِ، وَيَعِيشُوا هُناكَ جِيلاً بَعدَ جِيلٍ.

Той хвърли жребие за тях, И Неговата ръка им раздели с мерна връв оная <земя>; Те ще я владеят до века, Из род в род ще обитават в нея.