1 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، ذَهَبَ يَسُوعُ لِيَتَمَشَّى فِي الحُقُولِ فِي يَومٍ مِنْ أيّامِ السَّبتِ. فَجاعَ تَلامِيذُهُ وَابتَدَأُوا يَلتَقِطُونَ سَنابِلَ القَمحِ وَيَأكُلُونَها.

По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

2 و َلَكِنْ عِندَما رَأى الفِرِّيسِيُّونَ ذَلِكَ قالُوا لَهُ: «ها إنَّ تَلامِيذَكَ يَعمَلُونَ ما لا يَجُوزُ فِعلُهُ فِي السَّبتِ.»

А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

3 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «ألَمْ تَقرَأُوا فِي الكِتابِ ما فَعَلَهُ داوُدُ عِندَما جاعَ هُوَ وَمَنْ مَعَهُ؟

А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

4 ل َقَدْ دَخَلَ إلَى بَيتِ اللهِ وَأكَلَ مِنْ أرغِفَةِ الخُبزِ المُقَدَّمَةِ إلَى اللهِ، مَعَ أنَّهُ لا يَجُوزُ لَهُ وَلا لِمَنْ مَعَهُ أنْ يَأْكُلَ ذَلِكَ الخُبزَ، بَلْ يُسمَحُ ذَلِكَ لِلكَهَنَةِ وَحدَهُمْ.»

как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

5 أ لَمْ تَقرَأُوا أيضاً فِي شَرِيعَةِ مُوسَى كَيفَ أنَّ الكَهَنَةَ فِي يَومِ السَّبْتِ لا يَحفَظُونَ الشَّرِيعَةَ المُتَعَلِّقَةَ بِالسَّبْتِ؟ وَمَعْ هَذا لا يُحاسَبُونَ عَلَى عَمَلِهِمْ هَذا،

Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

6 ل َكِنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّ هُناكَ ما هُوَ أعظَمُ مِنَ الهَيكَلِ هُنا.

Но казвам ви, че тук има повече от храма.

7 و َلَو عَرَفْتُمْ ما يَعنِيهِ الكِتابُ حِينَ يَقُولُ: ‹أُريدُ رَحمَةً لِلنّاسِ، لا ذَبائِحَ حَيوانِيَّةً.› لِما حَكَمْتُمْ عَلَى أُولَئِكَ الأبرِياءِ.

Но ако бяхте знаяли що значи <тая дума:> "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

8 ل ِأنَّ ابْنَ الإنسانِ هُوَ رَبُّ السَّبتِ.» الشِّفاءُ يَومَ السَّبت

Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

9 ث ُمَّ تَرَكَ ذَلِكَ المَكانَ، وَذَهَبَ إلَى مَجمَعِهِمْ.

И като замина оттам, дойде в синагогата им.

10 و َكانَ هُناكَ رَجُلٌ يَدُهُ مَشلُولَةٌ. فَسَألَ النّاسُ يَسُوعَ: «هَلْ تَسمَحُ الشَّرِيعَةُ بِشِفاءِ يَدِ هَذا الرَّجُلِ يَومَ السَّبْتِ؟» سَألُوهُ ذَلِكَ، لِكَي يَكُونَ لَدَيهِمْ دَلِيلٌ يَشتَكُونَ بِهِ عَلَيهِ.

И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят <Исуса>, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

11 ف َقالَ لَهُمْ: «افتَرِضَوا أنَّ أحَدَكُمْ لَهُ خَرُوفٌ وَقَعَ فِي حُفرَةٍ يَومَ السَّبتِ، ألا تُمسِكُونَهُ وَتُخرِجُونَهُ؟

Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

12 و َالإنسانُ أكثَرُ أهَمِّيَّةً مِنَ الخَرُوفِ. إذاً فَعَمَلُ الخَيرِ يَومَ السَّبْتِ، يَتَوافَقُ مَعَ الشَّرِيعَةِ.»

А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

13 ث ُمَّ قالَ يَسُوعُ لِلَّذِي يَدُهُ مَشلُولَةٌ: «ابسُطْ يَدَكَ.» فَبَسَطَها فَعادَتْ سَلِيمَةً تَماماً كَيَدِهِ الأُخرَى.

Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.

14 ف َخَرَجَ الفِرِّيسِيُّونَ وَابْتَدَأُوا يَتَآمَرُونَ لِيَعرِفُوا كَيفَ يَقْتُلونَ يَسُوعَ. يَسُوعُ: خادِمُ اللهِ المُختار

А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

15 ف َعَرَفَ يَسُوعُ مُخَطَّطَهُمْ، وَتَرَكَ ذَلِكَ المَكانَ. فَتَبِعَتْهُ جَماهِيرُ كَبِيرَةٌ، فَشَفاهُمْ جَمِيعاً،

Но Исус, като позна< това>, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

16 و َأمَرَهُمْ أنْ لا يَكشِفُوا مَنْ هُوَ.

И заръча им да Го не разгласяват;

17 ح َدَثَ هَذا لِيَتِمَّ ما قالَهُ اللهُ عَلَىْ لِسانِ النَّبِيِّ إشَعْياءَ:

за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

18 « هُوَذا خادِمِي الَّذِي اختَرْتُهُ، حَبِيبِي الَّذِي سُرِرْتُ بِهِ. سَأضَعُ رُوحِي عَلَيهِ، فَيُعلِنَ العَدلَ لِلأُمَمِ.

"Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.

19 ل َنْ يُخاصِمَ أحَداً وَلَنْ يَصرُخَ، وَلَنْ يُسمِعَ أحَداً صَوتَهُ فِي شَوارِعِهِمْ.

Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

20 ل َنْ يَكسِرَ حَتَّى القَصَبَةَ المُنحَنِيَةَ، وَلَنْ يُطفِئَ حَتَّى الفَتِيلَةَ المُدَخِّنَةَ. وَسَيَستَمِرُّ إلَى أنْ يَجعَلَ العَدلَ يَنتَصِرُ.

Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.

21 و َكُلُّ الأُمَمِ سَتَضَعُ رَجاءَها فِيهِ.» سُلطانُ يَسُوع

И в Неговото име народите ще се надяват".

22 ث ُمَّ أحضَرُوا إلَيهِ رَجُلاً أعمَى وَأخرَسَ لِأنَّهُ كانَ مَسكُوناً بِروحٍ شِرِّيرٍ، فَشَفاهُ. فَصارَ الأخرَسُ يَتَكَلَّمُ وَيَرَى.

Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

23 ف َانْدَهَشَ النّاسُ وَقالُوا: «هَلْ يُمكِنُ أنْ يَكُونَ هَذا الرَّجُلُ ابْنَ داوُدَ؟»

И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

24 ف َعِندَما سَمِعَ الفِرِّيسِيُّونَ هَذا، قالُوا: «هَذا الرَّجُلُ يُخرِجُ الأرواحَ الشِّرِّيرَةَ بِقُوَّةِ بَعلَزَبُولَ رَئِيسِ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ.»

А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

25 و َإذْ عَرَفَ يَسُوعُ أفكارَهُمْ، قالَ لَهُمْ: «إنَّ مَصِيرَ كُلِّ مَملَكَةٍ يَنقَسِمُ أهلُها وَيَتَحارَبُونَ هُوَ الخَرابُ. وَكُلُّ مَدِينَةٍ أوْ بَيتٍ يَتَحارَبُ أهلُهُ لا يَدُومُ.

А <Исус>, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

26 ف َإذا كانَ الشَّيطانُ يَطْرُدُ الأرواحَ وَيُحارِبُ ذاتَهُ، فَكَيفَ يُمكِنُ أنْ تَصمُدَ مَملَكَتَهُ؟

Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

27 ف َإنْ كُنتُ أنا أطرُدُ الأرواحَ الشِّرِّيْرَةَ بِقُوَّةِ بَعلَزَبُولَ، فَبِماذا يَطرُدُها تَلامِيذُكُمْ؟ فَهُمُ الَّذِينَ يَحكُمُونَ عَلَيكُمْ.

При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

28 ل َكِنْ إنْ كُنتُ أطرُدُ الأرواحَ الشِّرِّيرَةَ بِرُوحِ اللهِ، فَقَدْ صارَ وَاضِحاً أنَّ مَلَكُوتَ اللهِ قَدْ جاءَ إلَيكُمْ.

Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

29 ك َيفَ يُمكِنُ لأحَدٍ أنْ يَدخُلَ بَيتَ رَجُلٍ قَوِيٍّ وَيَنهَبَ أملاكَهُ، إلّا إذا رَبَطَ الرَّجُلَ القَوِيَّ أوَّلاً؟ حِينَئِذٍ يُصبِحُ قادِراً عَلَى نَهبِ بَيتِهِ.

Или как може да влезе някой в къщата на силния <човек> и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

30 « مَنْ لَيسَ مَعْي فَهُوَ ضِدِّي. وَمَنْ لا يَجمَعُ مَعِي فَهُوَ يُبَعثِرُ.»

Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

31 ل ِذَلِكَ أقُولُ لَكُمْ: كُلُّ خَطِيَّةٍ وَإهانَةٍ يُمكِنُ أنْ تُغفَرَ لِلنّاسِ، أمّا إهانَةُ الرُّوحِ القُدُسِ فَلَنْ تُغفَرَ.

Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата <против> Духа няма да се прости.

32 م َنْ يَتَكَلَّمُ بِشَيءٍ ضِدَّ ابْنِ الإنسانِ يُغفَرُ لَهُ، وَأمّا مَنْ يَتَكَلَّمُ بِشَيءٍ ضِدَّ الرُّوحِ القُدُسِ فَلا يُمكِنُ أنْ يُغفَرَ لَهُ، لا فِي هَذا العالَمِ وَلا فِي العالَمِ الآتِي. الثَّمَرُ يُظهِرُ الحَقيقة

И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже <дума> против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

33 « لِكَي تَنالَ ثَمَراً جَيِّداً، ازرَعْ شَجَرَةً جَيِّدَةً. أمّا الشَجَرَةُ الرَّديئَةُ، فَتُعطيكَ ثَمَراً رَدِيئاً. لِأنَّ الشَّجَرَةَ تُعرَفُ بِثَمَرِها.

Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

34 ي ا أولادَ الأفاعِي، كَيفَ يُمكِنُكُمْ أنْ تَتَكَلَّمُوا بِالأُمُورِ الصّالِحَةِ وَأنتُمْ أشرارٌ؟ لِأنَّ الفَمَ يَتَكَلَّمُ بِما يَمتَلِئُ بِهِ القَلبُ.

Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

35 ف َالإنسانُ الصّالِحُ يُخرِجُ ما هُوَ صالِحٌ مِنَ كَنزِهِ الصّالِحِ، وَالإنسانُ الشِّرِّيْرُ يُخرِجُ ما هُوَ شِرِّيرٌ مِنَ الشَّرِّ المَخزُونِ لَدَيهِ.

Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

36 و َلَكِنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّهُ فِي يَومِ الدَّينونَةِ، سَيُسْألُ النّاسُ عَنْ كُلِّ كَلِمَةٍ قالُوها.

И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

37 و َكَلامُكَ سَيُقَرِّرُ بَراءَتَكَ أوْ إدانَتَكَ.» قادَةُ اليَهُودُ يَطلُبُونَ بُرهاناً

Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

38 ث ُمَّ طَلَبَ مِنْهُ بَعضُ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ وَالفِرِّيسِيُّونَ وَقالوا: «يا مُعَلِّمُ، نُرِيدُ أنْ نَرَى مَنْكَ بُرهاناً مُعْجِزيّاً.»

Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

39 ف َأجابَهُمْ: «هَذا الجِيلُ الشِّرِّيرُ الفاسِقُ يَبحَثُ عَنْ بُرهانٍ لِكَي يُؤمِنَ. وَلَنْ يُعطَى إلّا بُرْهانَ النَّبِيِّ يُونانَ.

А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

40 ف َكَما أنَّ يُونانَ بَقِيَ فِي بَطنِ السَّمَكَةِ الكَبِيرَةِ ثَلاثَةَ أيّامٍ وَثَلاثَ لَيالٍ، هَكَذا سَيَبقَى ابْنُ الإنسانِ فِي جَوفِ الأرْضِ ثَلاثَةَ أيّامٍ وَثَلاثَ لَيالٍ.

Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

41 س َيَقِفُ أهلُ نِينَوَى يَومَ الدَّينُونَةِ ضِدَّ هَذا الجِيلِ، وَسَيَدِينُونَهُ لأنَّهُمْ تابُوا إذْ سَمِعوا تَحذِيْرَ يُونانَ. وَالآنَ هُنا أمامَكُمْ مَنْ هُوَ أعظَمُ مِنْ يُونانَ.

Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

42 « وَسَتَقِفُ مَلِكَةُ الجَنُوبِ يَومَ الدَّينُونَةِ ضِدَّ هَذا الجِيلِ وَسَتدينُهُ. فَقَدْ جاءَتْ مِنْ أقاصِي الأرْضِ لِكَيْ تَسمَعَ حِكمَةَ سُلَيْمانَ. وَالآنَ هُنا أمامَكُمْ مَنْ هُوَ أعظَمُ مِنْ سُلَيْمانَ. النفسُ الفارِغة

Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

43 « عِندَما يَخرُجُ رُوحٌ نَجِسٌ مِنْ إنسانٍ، فَإنَّهُ يَجتازُ أماكِنَ جافَّةً ساعِياً إلَى مَكانِ راحَةٍ، فَلا يَجِدُ،

Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

44 ح ينَئِذٍ يَقُولُ: ‹سَأعُودُ إلَى بَيتِي الَّذِي جِئتُ مِنهُ.› فَيَذهَبُ وَيَجِدُ البَيتَ فارِغاً وَمُكَنَّساً وَمُرَتَّباً.

Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

45 ح ينَئِذٍ يَذهَبُ وَيُحضِرُ مَعَهُ سَبعَةَ أرواحٍ أُخَرَ تَفُوقُهُ شَرّاً، فَتَدخُلُ وَتَسكُنُ هُناكَ. وَهَكَذا تَكُونُ حالَةُ ذَلِكَ الإنسانِ الأخِيْرَةِ أسوَأ مِنْ حالَتِهِ الأُولَى. هَكَذا سَيَحدُثُ مَعَ هَذا الجِيلِ الحاضِرِ الشِّرِّيرِ.» تَلامِيذُ يَسُوعَ هُمْ عائِلَتُه

Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

46 و َبَينَما كانَ يَسُوعُ يَتَكَلَّمُ إلَى جُمُوعِ النّاسِ، أتَتْ أُمُّهُ وَإخوَتُهُ وَوَقَفُوا فِي الخارِجِ، وَطَلَبُوا أنْ يَتَحَدَّثُوا إلَيهِ.

Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

47 ف َقالَ أحَدُ الأشخاصِ لِيَسُوعَ: «أُمُّكَ وَإخوَتُكَ يَقِفُونَ فِي الخارِجِ وَيُرِيدُونَ التَّحَدُّثَ إلَيكَ.»

И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

48 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «مَنْ هِيَ أُمِّي، وَمَنْ هُمْ إخْوَتِي؟»

А Той в отговор рече на този, който Му каза, <това>: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?

49 ث ُمَّ أشارَ بِيَدِهِ إلَى تَلامِيذِهِ وَقالَ: «هَؤُلاءِ هُمْ أُمِّي وَإخوَتِي،

И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

50 ل ِأنَّ الَّذِي يَعمَلُ مَشِيئَةَ أبِي الَّذِي فِي السَّماءِ هُوَ أخِي وَأُختِي وَأُمِّي.»

Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.