1 و َأتَى كُلُّ قادَةِ الجَيْشِ مَعَ يُوحانانَ بْنِ قارِيحَ وَعَزَرْيا بْنِ هُوشَعْيا، وَكُلُّ الشَّعبِ كِباراً وَصِغاراً،

Тогава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха

2 و َقالُوا لإرْمِيا النَّبِيِّ: «لَيتَكَ تَسمَعُ تَضَرُّعَنا، وَتُصَلِّي لأجلِنا وَلأجلِ كُلِّ هَذِهِ البَقِيَّةِ إلَى إلَهِكَ. فَالباقُونَ مِنّا هُمْ قِلَّةٌ مِنْ كَثرَةٍ كَما تَرَى.

та рекоха на пророк Еремия: Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас - за тия, всички които остават - на Господа твоя Бог, (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),

3 ف َصَلِّ أنْ يُعلِنَ لَنا إلَهُكَ الطَّرِيقَ الَّذِي نَسلُكُهُ. وَما عَلَينا عَمَلُهُ.»

да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим, и какво трябва да правим.

4 ف َقالَ لَهُمْ إرْمِيا: «قَدْ سَمِعْتُكُمْ، وَسَأُصَلِّي إلَى إلَهِكُمْ كَما طَلَبتُمْ. وَكُلُّ شَيءٍ يُجِيبُنِي اللهُ بِهِ سَأُعلِنُهُ لَكُمْ، وَلَنْ أُخفِيَ عَنكُمْ شَيئاً.»

Тогава пророк Еремия им рече: Чух. Ето, ще се помоля на Господа вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.

5 ف َقالُوا لإرْمِيا: «لِيَكُنِ اللهُ شاهِداً أمِيناً عَلَينا إنْ كُنّا لا نَعمَلُ كُلَّ شَيءٍ يُخبِرُنا إلَهُكَ بِهِ مِنْ خِلالِكَ.

Тогава те рекоха на Еремия: Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките думи, с които Господ твоят Бог ще те прати до нас.

6 و َسَواءٌ أكانَتْ وَصِيَّتُهُ مُسِرَّةً أمْ غَيرَ مُسِرَّةٍ، فَإنَّنا سَنُطِيعُ إلَهَنا الَّذِي أرسَلْناكَ إلَيهِ، حَتَّى يَكُونَ لَنا خَيرٌ حِينَ نُطِيعُ إلَهَنا.»

Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа нашия Бог.

7 و َبَعدَ عَشْرَةِ أيّامٍ، جاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إرْمِيا.

И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия.

8 ف َدَعَى إرْمِيا يُوحانانَ بْنَ قارِيحَ وَكُلَّ قادَةِ الجَيْشِ الَّذِينَ كانُوا مَعَهُ، وَكُلَّ الشَّعبِ كَبِيراً وَصَغِيراً.

Тогава той повика Иоанана Кариевия син, всичките военачалници, които бяха с него, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, та им рече:

9 و َقالَ لَهُمْ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ إلَهُ إسْرائِيلَ، الَّذِي أرْسَلْتُمُونِي إلَيهِ لأُقَدِّمَ تَضَرُّعَكُمْ أمامَهُ:

Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да сложа молбата ви пред Него:

10 ‹ إنْ بَقِيتُمْ فِي هَذِهِ الأرْضِ فَإنِّي سَأبنِيكُمْ وَلَنْ أهدِمَكُمْ، وَسَأغرِسُكُمْ وَلَنْ أقلَعَكُمْ. فَقَدْ أشفَقْتُ عَلَيكُمْ بِسَبَبِ الشَّرِّ الَّذِي جَلَبْتُهُ عَلَيكُمْ.

Ако следвате да живеете в тая земя, Тогава ще ви съградя, и няма да ви разоря, Ще ви насадя, и няма да ви изкореня; Защото се разкаях за злото, което ви сторих.

11 ل ا تَخافُوا عِندَما تَقِفُونَ أمامَ مَلِكِ بابِلَ، الَّذِي أنتُمُ الآنَ خائِفُونَ مِنهُ. لا تَخافُوا مِنهُ،› يَقُولُ اللهُ ، لأنِّي مَعَكُمْ لأُنقِذَكُمْ وَأُنَجِّيكُمْ مِنْ يَدِهِ.

Не бойте се от вавилонския цар, От когото се страхувахте, Не бойте се от него, казва Господ; Защото Аз съм с вас за да ви спася И да ви избавя от ръката му.

12 س َأرحَمُكُمْ وَسَأجعَلُ مَلِكَ بابِلَ يَرحَمُكُمْ، وَيُرجِعُكُمْ إلَى أرْضِكُمْ.›

Ще ви покажа милост, Тъй щото той да ви пожали И да ви върне в земята ви.

13 « لَكِنْ إنْ قُلْتُمْ: ‹لَنْ نَعِيشَ فِي هَذِهِ الأرْضِ،› فَعَصَيتُمْ إلَهَكُمْ.

Но ако кажете: Не щем да живеем в тая земя, И не послушате гласа на Господа вашия Бог,

14 و َقُلْتُمْ: ‹لا، بَلْ سَنَذهَبُ إلَى أرْضِ مِصرَ حَيثُ لَنْ نَرَى حَرباً، وَلَنْ نَسمَعَ صَوتَ البُوقِ، وَلَنْ نَجُوعَ، لِذا سَنَذهَبُ لِنَسكُنَ هُناكَ.›

И речете: Не, но ще идем в Египетската земя, Гдето няма да видим война, Нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, И там ще живеем, -

15 ف َاسْمَعُوا كَلِمَةَ اللهِ أيُّها الباقُونَ مِنْ بَنِي يَهُوذا. هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹إنْ قَرَّرْتُمْ الذَّهابَ إلَى مِصرَ لِتَستَقِرُّوا هُناكَ،

Тогава слушайте словото Господно, вие останали от Юда - Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ако положително насочите лицата си да влезете в Египет, И отидете да пришелствувате там,

16 ف َإنَّ الحَربَ الَّتِي أنتُمْ خائِفُونَ مِنها سَتَأتِي إلَيكُمْ فِي أرْضِ مِصرَ. وَالمَجاعَةُ الَّتِي أنتُمْ مَذعُورُونَ مِنها، سَتُلاحِقُكُمْ إلَى مِصرَ، وَسَتَمُوتُونَ هُناكَ.

Тогава ножът, от който се боите, Ще ви стигне там в Египетската земя, И гладът, от който се страхувате, Ще ви преследва там в Египет; И там ще измрете.

17 ك ُلُّ الرِّجالِ المُزمِعينَ عَلَى الذَّهابِ إلَى مِصرَ لِيَستَقِرُّوا فِيها، سَيَمُوتُونَ فِي الحَربِ أوْ مِنَ المَجاعَةِ أوِ الوَباءِ. وَلَنْ يَكُونَ لَهُمْ باقُونَ أوْ ناجُونَ مِنَ الشَّرِّ الَّذِي سَأجلِبُهُ عَلَيهِمْ.›

Така ще стане и с всичките мъже, Които биха насочили лицата си да отидат в Египет, За да пришелствуват там; Те ще измрат от нож, от глад и от мор; Ни един от тях няма да остане, или да избегне от злото, Което Аз ще докарам върху тях.

18 « فَهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹كَما انسَكَبَ غَضَبِي وَسَخَطِي عَلَى سُكّانِ القُدْسِ، هَكَذا سَيَنسَكِبُ عَلَيكُمْ عِندَما تَذهَبُونَ إلَى مِصرَ. سَتَصِيرُونَ لَعنَةً وَخَراباً وَمَذَمَّةً وَسُخرِيَةً. وَلَنْ تَرَوْا هَذا المَكانَ ثانِيَةً.›»

Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Както гневът Ми и яростта Ми се изляха Върху ерусалимските жители, Така яростта Ми ще се излее върху вас, Когато влезете в Египет; И ще бъдете за проклинание и за учудване, За проклетия и за укоряване; И няма да видите вече това място.

19 « تَكَلَّمَ اللهُ إلَيكُمْ يا بَقِيَّةَ يَهُوذا، فَقالَ: «لا تَذهَبُوا إلَى مِصرَ، أنتُمْ تَعلَمُونَ يَقِيناً بِأنِّي حَذَّرْتُكُمُ اليَومَ،

Господ е говорил за вас, останали от Юда, <казвайки>: Не отивайте в Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това.

20 ب ِأنَّكُمْ جَعَلْتُمْ نُفُوسَكُمْ تَضِلُّ عَنِ الطَّرِيقِ. لأنَّكُمْ أرسَلْتُمُونِي إلَى إلَهِكُمْ وَقُلْتُمْ: ‹صَلِّ لأجلِنا إلَى إلَهِنا ، وَأخبِرْنا بِكُلِّ ما يَقُولُهُ إلَهُكَ لَكَ، وَنَحنُ سَنَعمَلُهُ.›

Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа вашия Бог и казахте: Помоли се за нас на Господа нашия Бог, и извести ни всичко това, което Господ нашият Бог ще рече, и ще го сторим.

21 و َاليَومَ أخبَرْتُكُمْ بِما قالَهُ لِي، وَلَكِنَّكُمْ لَمْ تُطِيعُوا إلَهَكُمْ أوْ أيَّ أمرٍ قُلْتُهُ لَكُمْ.

Аз днес ви известих; но вие не послушахте гласа на Господа вашия Бог в нищо, за което ме прати при вас.

22 و َالآنَ، اعلَمُوا يَقِيناً أنَّكُمْ سَتَمُوتُونَ إمّا فِي الحَربِ أوْ مِنَ المَجاعَةِ أوْ مِنَ الوَباءِ، فِي المَكانِ الَّذِي تَرغَبُونَ فِي الذَّهابِ إلَيهِ لِتَسكُنُوا فِيهِ كَغُرَباءَ.»

Сега, прочее, знайте добре, че ще измрете от нож, от глад и от мор на мястото, гдето желаете да отидете, за да пришелствувате там.