1 و َسافَرَ جَمِيعُ بَني إسْرائِيلَ مِنْ صَحْراءِ سِينَ عَلَى مَراحِلَ، كَما قالَ اللهُ لَهُمْ. وَخَيَّمُوا فِي مَنْطِقَةِ رَفِيدِيمَ، لَكِنْ لَمْ يَكُنْ هُناكَ ماءٌ لِيَشرَبُوا.

След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

2 ف َتَجادَلَ الشَّعبُ مَعَ مُوسَى، وَقالُوا لَهُ: «أعطِنا ماءً لِنَشرَبَ.» فَقالَ مُوسَى لَهُمْ: «لِماذا تُخاصِمُونَنِي؟ لِماذا تُجَرِّبُونَ صَبرَ اللهِ ؟»

Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?

3 ل َكِنَّهُمْ عَطِشُوا وَتَذَمَّرُوا عَلَى مُوسَى وَقالُوا: «لِماذا أخرَجْتَنا مِنْ مِصرَ، لِتَقتُلَنا نَحنُ وَأولادَنا وَماشِيَتَنا بِالعَطَشِ؟»

Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

4 ف َصَرَخَ مُوسَى إلَى اللهِ وَقالَ: «ماذا أفعَلُ بِهَذا الشَّعبِ؟ إنَّهُمْ يَكادُونَ يَرجُمُونَنِي.»

Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.

5 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «مُرَّ مِنْ أمامِ الشَّعبِ، وَخُذْ مَعكَ بَعضَ شُيُوخِ إسْرائِيلَ. وَخُذْ بِيَدِكَ عَصاكَ الَّتِي ضَرَبْتَ بِها نَهْرَ النِّيلَ، وَاذْهَبْ.

А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.

6 س َأقِفُ أمامَكَ هُناكَ عَلَى صَخرَةِ حُورِيبَ. فَحِينَ تَضرِبُ الصَّخرَةَ، سَيَخرُجُ مِنها ماءٌ لِيَشرَبَ الشَّعبُ.» فَفَعَلَ مُوسَى ذَلِكَ أمامَ شُيُوخِ إسْرائِيلَ.

Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.

7 و َدَعا المَكانَ بِاسْمِ «مَسَّةَ وَمَرِيبَةَ» بِسَبَبِ مُخاصَمَةِ بَني إسْرائِيلَ للهِ وَبِسَبَبِ تَجرِبَتِهِمْ لِصَبرِهِ، إذْ قالُوا: «لِنَرَ إنْ كانَ يهوه فِي وَسَطِنا أمْ لا؟» الحربُ مَعَ عمالِيق

И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

8 و َأتَتْ قَبِيلَةُ عَمالِيقَ لِمُحارَبَةِ إسْرائِيلَ فِي رَفِيدِيمَ.

По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.

9 ف َقالَ مُوسَى لِيَشُوعَ: «اختَرْ رِجالاً، وَاخرُجْ حارِبْ قَبِيلَةَ عَمالِيقَ. وَسَأقِفُ أنا غَداً عَلَى قِمَّةِ التَّلَّةِ وَعَصا اللهِ فِي يَدِي.»

А Моисей каза на Исуса <Навиева>: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.

10 ف َعَمِلَ يَشُوعُ كَما قالَ مُوسَى لَهُ، فَحارَبَ قَبِيلَةَ عَمالِيقَ. وَصَعِدَ مُوسَى وَهارُونُ وَحُورُ إلَى قِمَّةِ التَّلَّةِ.

И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.

11 و َحِينَ كانَ مُوسَى يَرفَعُ يَدَيهِ، كانَ إسْرائِيلُ يَنتَصِرُ. وَحِينَ كانَ يُنزِلُ يَدَيهِ، كانَ عَمالِيقُ يَنتَصِرُ.

И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше.

12 و َحِينَ تَعِبَتْ يَدا مُوسَى، أخَذَ هارُونُ وَحُورُ حَجَراً وَوَضَعاهُ تَحْتَهُ. فَجَلَسَ مُوسَى عَلَى الحَجَرِ. وَأسْنَدَ هارُونُ وَحُورُ يَدَيهِ، كُلُّ واحِدٍ مِنْ جِهَةٍ. فَظَلَّتْ يَداهُ ثابِتَتَينِ إلَى غُرُوبِ الشَّمسِ.

А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.

13 و َهَزَمَ يَشُوعُ عَمالِيقَ وَشَعبَهُ بِحَدِّ السَّيفِ.

Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.

14 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اكتُبْ هَذا لِلذِّكرَى فِي كِتابٍ، وَقُلْ عَلَى مَسمَعِ يَشُوعَ: ‹سَأُلاشِي كُلَّ أثَرٍ لِقَبِيلَةِ عَمالِيقَ مِنْ تَحْتِ السَّماءِ.›»

Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.

15 و َبَنَى مُوسَى مَذبَحاً، وَدَعاهُ «يهوه رايَتِي.»

И Моисей издигна <там> олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.},

16 و َقالَ: «أرفَعُ يَدَيَّ نَحوَ عَرشِ اللهِ وَأُقسِمُ: سَيُحارِبُ اللهُ قَبِيلَةَ عَمالِيقَ إلَى الأبَدِ.»

като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.