1 ه َذِهِ الكَلِمَةُ جاءَتْ إلَى إرْمِيا مِنَ اللهِ:

Словото, което дойде към Еремия от Господа и рече:

2 « هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹اكتُبْ جَميعَ الكَلامِ الَّذِي كَلَّمْتُكَ بِهِ عَلَى لَفِيفةٍ.

Така говори Господ Израилевият Бог, казвайки: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих.

3 ف َسَتَأتِي أيّامٌ، يَقُولُ اللهُ ، حِينَ أُرجِعُ فِيها ما سُلِبَ مِنْ بَني إسْرائِيلَ وَيَهُوذا، يَقُولُ اللهُ. وَسَأُرجِعُهُمْ إلَى هَذِهِ الأرْضِ الَّتِي أعطَيتُها لآبائِهِمْ لِكَي يَمتَلِكُوها.›»

Защото, ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен людете Си Израил и Юда, казва Господ; и ще ги върна в земята, която дадох на бащите им, и ще я владеят.

4 ه َذا هُوَ الكَلامُ الَّذِي تَكَلَّمَ بِهِ اللهُ عَنْ إسْرائِيلَ وَيَهُوذا.

И ето думите, които Господ говори за Израил и за Юда:

5 ل أنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَمِعْنا صَوتَ رُعبٍ، سَمِعنا عَنْ خَوفٍ لا سَلامٍ.

Защото така казва Господ: Чухме шум на треперене; Страх има, а не мир.

6 « اسألُوا وَانظُرُوا إنْ كانَ هُناكَ رَجُلٌ يَلِدُ! فَلِماذا أرَى كُلَّ الرِّجالِ الأبطالِ يَضَعُونَ أيدِيهِمْ عَلَى بُطُونِهِمْ، كَالنِّساءِ اللَّواتِي يَلِدنَ؟ وَلِماذا شَحُبَتْ كُلُّ وُجُوهِهِمْ؟

Попитайте сега и вижте, Мъж ражда ли? <Тогава> защо гледам всеки мъж С ръцете си на кръста, като жена, която ражда, И лицата на всичките пребледнели?

7 « وَيلٌ لَهُمْ، لأنَّ ذَلِكَ اليَومَ عَظِيمٌ، وَلَيسَ لَهُ مَثِيلٌ. سَيَكُونُ وَقتَ ضِيقٍ لِيَعقُوبَ، وَلَكِنَّهُ سَيَخلُصُ مِنهُ.

Горко! защото велик е оня ден, Подобен нему не е бивал; Именно той е време на утеснението на Якова; Но ще бъде избавен от него.

8 « فِي ذَلِكَ الوَقتِ، يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ، سَأُكَسِّرُ نِيرَ بابِلَ عَنْ كَتِفِكَ، وَسَأنزَعُ قُيُودَكَ. حِينَئِذٍ، لَنْ يُجبِرَهُمُ الغُرَباءُ، فِيما بَعْدُ، عَلَى خِدمَتِهِمْ،

В оня ден, казва Господ на Силите, Ще строша хомота му от врата ти, Ще разкъсам оковите ти, И чужденци няма вече да го поробват;

9 ل َكِنَّهُمْ سَيَخدِمُونَ إلَهَهُمْ وَداوُدَ مَلِكَهُمْ، الَّذِي سَأُعِينُهُ عَلَيهِمْ.

Но ще слугуват на Господа своя Бог, И на царя си Давида, Когото ще им въздигна.

10 « أمّا أنتَ يا خادِمِي يَعقُوبَ، فَلا تَخَفْ، يَقُولُ اللهُ ، وَأنتَ يا إسْرائِيلُ، لا تَرتَعِبْ. لأنِّي سَأُخَلِّصُكَ مِنْ بَعِيدٍ، وَسَأُنقِذُ نَسلَكَ مِنْ أرْضِ سَبيِهِمْ. سَيَرجِعُ يَعقُوبُ، وَسَيَكُونُ فِي راحَةٍ وَأمانٍ، وَلَنْ يَكُونَ هُناكَ مَنْ يُزعِجُهُ.

Затова не бой се, служителю Мой Якове, казва Господ, Нито се страхувай, Израилю; Защото, ето, ще те избавя от далечната страна, И потомството ти от земята гдето са пленени; И Яков, като се върне, ще се успокои и си почине, И не ще има кой да го плаши.

11 ل أنِّي مَعَكَ، يَقُولُ اللهُ ، لأُنقِذَكَ، وَلأنِّي سَأُفنِي الأُمَمَ الَّتِي بَدَّدْتُكَ فِي وَسَطِها. أمّا أنتَ فَلَنْ أُفنِيكَ، لَكِنِّي سَأُؤَدِّبُكَ بِالعَدلِ، وَلَنْ أدَعَ إثمَكَ بِلا عِقابٍ.»

Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавя; Понеже при все, че ще довърша всичките народи, гдето съм те разпръснал, Тебе, обаче, не ща да довърша; Но ще те накажа с мярка. А не <мога> да те изкарам съвсем невинен.

12 ل أنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «إصابَتُكَ لا شِفاءَ لَها، وَجُرحُكَ بَلِيغٌ.

Защото така казва Господ: Смазването ти е неизцелимо, Раната ти тежка.

13 ل ا يُوجَدُ مَنْ يُدافِعُ عَنْ قَضِيَّتِكَ. وَما مِنْ شِفاءٍ اِجُرحِكَ.

Няма кой да ходатайствува за тебе, За да бъдеш превързан; Ти нямаш целителни лекове.

14 ك ُلُّ الَّذِينَ كانُوا يُحِبُّونَكَ نَسُوكَ، وَهُمْ لا يَهتَمُّونَ بِخَيْرِكَ. لأنَّي ضَرَبْتُكَ ضَربَةً قاسِيَةً كَعَدُوٍّ، بِسَبَبِ كِبَرِ إثمِكَ، وَكَثرَةِ خَطاياكَ.

Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят; Защото те нараних с рана като от неприятел, С наказание от жесток човек, Поради многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха.

15 ل ِماذا تَصرُخِينَ بِسَبَبِ إصابَتِكِ؟ جُرحُكِ لا يُمكِنُ شِفاؤُهُ. بِسَبَبِ عَظَمَةِ إثمِكِ، وَبِسَبَبِ كَثرَةِ خَطاياكِ، عَمِلتُ هَذِا بِكِ.

Защо викаш за смазването си И понеже болката ти е неизцелима? Поради многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха, <За тая причина> ти сторих това.

16 ل ِذَلِكَ، كُلُّ الَّذِينَ التَهَمُوكِ سَيُلتَهَمُونَ، وَكُلُّ خُصُومِكِ سَيَذهَبُونَ إلَى السَّبيِ. الَّذِينَ سَلَبُوكِ سَيُسلَبُونَ، وَكُلُّ الَّذِينَ يَنهَبُونَكِ سَيُنهَبُونَ.

Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, И всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен; Още и ония, които те ограбват, ще бъдат ограбени, И всички, които те обират, ще ги предам на обир.

17 ي َقُولُ اللهُ: «سَأُعِيدُ صِحَّتَكِ إلَيكِ، وَسَأُشفِيكِ مِنْ جُرُوحِكِ، لأنَّ النّاسَ دَعُوكِ ‹المَنبُوذَةَ.› قالُوا: ‹هَذِهِ صِهْيَوْنُ الَّتِي لا يُرِيدُها أحَدٌ.›»

Защото ще ти възстановя здравето, И ще те изцеля от раните ти, казва Господ, Понеже те нарекох отхвърлен, и казаха: Това е Сион, за когото никой не го е грижа.

18 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَأُغَيِّرُ مَصِيرَ خِيامِ يَعقُوبَ وَسَأرحَمُ مَساكِنَهُ، وَسَتُبنَى المَدِينَةُ عَلَى خَرائِبِها، وَالقَصرُ فِي مَكانِهِ.

Така казва Господ: Ето, Аз ще върна от плена Якововите шатри, И ще се смиля за жилищата му; <Всеки> град ще се съгради на своята грамада <развалини>, И палатът {Т.е., вероятно, храма.} ще се възстанови както е бил по-напред.

19 س َتَخرُجُ تَرانِيمُ الشُّكرِ مِنهُمْ، وَكَذَلِكَ صَوتُ الضَّحِكِ. سَأُكَثِّرُهُمْ، فَلا يَكُونُونَ قَلِيلِينَ، وَسَأُكرِمُهُمْ، فَلا يَكُونُونَ مُنبُوذِينَ.

И от тях ще изхожда благодарение И глас на ония, които се веселят; И Аз ще ги умножа, та няма да се умалят, Ще ги прославя и не ще се унижат.

20 و َسَيَكُونُ نَسلُهُمْ كَما كانَ مِنْ قَبلُ، وَسَتَثبُتُ جَماعَتُهُمْ أمامِي، وَسَأُعاقِبُ كُلَّ الَّذِينَ يُضايِقُونَهُمْ.

Чадата им ще бъдат както по-напред, И тяхното събрание ще се утвърди пред Мене; И ще накажа всички, които ги угнетяват.

21 و َسَيَأتِي قائِدٌ مِنْ شَعبِهِ، وَسَيَخرُجُ حاكِمُهُ مِنْ وَسَطِهِ. سَأُقَرِّبُهُ فَيَقتَرِبَ مِنِّي، لأنَّهُ مَنْ يَجرُؤُ عَلَى الاقتِرابِ مِنِّي،» يَقُولُ اللهُ.

Първенецът им ще бъде от тях, И управителят им ще произлезе изсред тях; Аз ще го направя да се приближава, И той ще се приближава до Мене; Защото кой е този, който е утвърдил сърцето си, Да се приближи до Мене? казва Господ.

22 « وَسَتَكُونُونَ شَعبِي، وَسَأكُونُ إلَهَكُمْ.»

И вие ще Ми бъдете люде, И Аз ще ви бъда Бог.

23 ه ا عاصِفَةُ اللهِ! غَضَبُهُ يَخْرُجُ، يَلتَفُّ فَوقَ رُؤوسِ الأشْرارِ كَالإعْصارِ.

Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Вихрушка, която помита; Ще избухне върху главата на нечестивите.

24 ل َنْ يَرتَدَّ غَضَبُ اللهِ الشَّدِيدُ، حَتَّى يُتَمِّمَ ما يَنوِي عَمَلَهُ. فِي الايّامِ الأخِيرَةِ، سَتَفهَمُونَ.

Пламенният гняв на Господа няма да се върне догдето Той не извърши, И догдето не изпълни, намеренията на сърцето Си; В последните дни вие ще разберете това.