1 « وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، قالَ اللهُ لِي: ‹انحَتْ لَوحَينِ مِنْ حَجَرٍ مَثلَ الَّلوحَينِ الأوَّلَينِ، وَاصعَدْ إلَيَّ إلَى الجَبَلِ. اصنَعْ لَكَ صُندُوقاً مِنْ خَشَبٍ،

В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи, като първите, и възкачи се при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.

2 و َسَأكتُبُ عَلَى اللَّوحَينِ الوَصايا الَّتِي كانَتْ عَلَى اللَّوحَينِ الأوَلِينِ اللَّذَينِ حَطَّمتَهُما. ثُمَّ ضَعِ اللَّوحَينِ فِي الصُّنْدُوقِ.›

И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги туриш в ковчега.

3 « فَصَنَعتُ الصُّنْدُوقَ مِنْ خَشَبِ السَّنطِ. وَنَحَتُّ لَوحَينِ حَجَرِيَّينِ مِثلَ اللَّوحَينِ الأوَّلَينِ. ثُمَّ صَعِدْتُ إلَى الجَبَلِ وَاللَّوحانِ فِي يَدَيَّ.

Прочее, направих ковчега от ситимово дърво, издялах две каменни плочи, като първите и се възкачих на планината с двете плочи в ръцете си.

4 و َكَتَبَ اللهُ عَلَى اللَّوحَينِ ما كانَ قَدْ كَتَبَهُ عَلَى اللَّوحَينِ الأوَّلَينِ. أي الوَصايا العَشَرَ الَّتِي تَكَلَّمَ اللهُ بِها إلَيكُمْ عَلَى الجَبَلِ مِنْ وَسَطِ النّارِ يَومَ اجتَمَعتُمْ هُناكَ، وَقَدْ أعْطاها لِي.

И Той написа на плочите, както бе написано по-напред, десетте заповеди, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня когато се събрахте <там;> и Господ ги даде на мене.

5 ح ِينَئِذٍ، نَزَلتُ مِنَ الجَبَلِ وَوَضَعْتُ اللَّوحَينِ فِي الصُّنْدُوقِ الَّذِي صَنَعتُهُ، وَقَدْ بَقِيا هُناكَ كَما أوصانِي اللهُ.»

Тогава се обърнах и слязох от планината, и турих плочите в ковчега, който направих; и там те се намират, според както Господ ми заповяда.

6 ث ُمَّ ارتَحَلَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ آبارِ اليَعقانِيِّينَ إلَى مُوسِيرَ، حَيثُ ماتَ هَرُونُ وَدُفِنَ هُناكَ. فَصارَ ألِعازَرُ ابْنُهُ كاهِناً مَكانَهُ.

(След това израилтяните отпътуваха от Вирот-Венеякан до Мосера. Там умря Аарон, и там бе погребан; а синът му Елеазар свещенодействува вместо него.

7 و َمِنْ هُناكَ ارتَحَلُوا إلَى الجِدْجُودِ، وَمِنْها إلَى يُطباتَ، وَهُوَ مَكانٌ مَعْرُوفٌ بِكَثْرَةِ يَنابِيعِ الماءِ.

От там отпътуваха до Гадгад, и от Гадгад до Иотвата, земя богата с водни потоци.

8 « فِي ذَلِكَ اليَومِ، عَيَّنَ اللهُ قَبِيلَةَ لاوِي لِحَملِ صُندُوقِ عَهْدِ اللهِ ، وَلِيَمثُلُوا فِي حَضرَةِ اللهِ لِيَخدِمُوهُ، وَلِيُبارِكُوا الشَّعبَ بِاسْمِ اللهِ ، كَما يَفعَلُونَ حَتَّى اليَومِ.

В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега <за плочите> на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя в Името Му, <както прави> до днес;

9 ل ِهَذا لا تَملِكُ قَبِيلَةُ لاوِي حِصَّةً مِنَ الأرْضِ كَالقَبائِلِ الأُخرَى، لِأنَّ اللهَ هُوَ حِصَّتُها كَما وَعَدَ لاوِي.

по която причина левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ, твоят Бог им се обеща).

10 « وَأمّا أنا فَقَدْ بَقِيتُ عَلَى الجَبَلِ أربَعِينَ نَهاراً وَأربَعِينَ لَيلَةً كَالمَرَّةِ الأُولَى، وَقَدِ استَمَعَ اللهُ لِي ثانِيَةً فِي ذَلِكَ اليَومِ، فَما أهلَكَكُمْ.

А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; па и тоя път Господ ме послуша, като склони Господ да не те погуби.

11 ث ُمَّ قالَ اللهُ لِي: ‹قُمْ وَاذْهَبْ وَارتَحِلْ أمامَ الشَّعبِ، لِيَدخُلُوا وَيَمتَلِكُوا الأرْضَ الَّتِي أقسَمْتُ لآبائِكُمْ بِأنْ أُعطِيها لَهُمْ.› ما يُرِيدُهُ الله

Тогава Господ ми каза: Стани, предвождай тия люде, за да влязат да притежават земята, за която съм се клел на бащите им да я дам на тях.

12 « وَالآنَ يا إسْرائِيلُ، ما الَّذِي يَطلُبُهُ إلَهُكَ مِنكَ؟ أنْ تَتَّقِي إلَهَكَ ، وَأنْ تَحيا بِحَسَبِ كَلامِهِ، وَأنْ تُحِبَّهُ، وَتَخدِمَ اللهَ بِكُلِّ قَلْبِكَ وَنَفْسِكَ.

А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа,

13 و َأنْ تَحفَظَ شَرائِعَ إلَهِكَ وَوَصاياهُ الَّتِي أُعْطِيها لَكَ اليَومَ لَخَيْرِكَ.

та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?

14 « فَمَعَ أنَّ السَّماواتِ وَأعَلَى السَّماواتِ وَالأرْضَ وَكُلَّ ما فِيها لإلَهِكَ ،

Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,

15 ف َقَدْ أحَبَّ اللهُ آباءَكُمْ بِشَكلٍ خاصٍّ. وَاختارَكُمْ، أنتُمْ نَسلَهُمْ مِنْ بَعْدِهِمْ، مِنْ بَينِ جَمِيعِ الشُّعُوبِ، لِتَكُونوا شَعبَهُ. وَما زِلْتُمْ كَذَلِكَ إلَى اليَومِ.

обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както <виждате> днес.

16 ف َلتَتَطَهَّرْ قُلُوبُكُمْ، وَلا تُعانِدُوا بَعْدُ.

Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.

17 ل ِأنَّ إلَهَكَمْ هُوَ إلَهُ الآلِهَةِ وَرَبُّ الأرِبابِ. الإلَهُ المُنتَصِرُ الرَّهِيبُ، وَهُوَ لا يَتَحَيَّزُ وَلا يأخُذُ رِشْوَةً.

Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;

18 ي َضْمَنُ العَدلَ لِليَتامَى وَالأرامِلِ، وَيُحِبُّ الغَرِيبَ وَيُعطِيهِ طَعاماً وَثِياباً.

Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.

19 « فَأحِبُّوا أنتُمْ أيضاً الغَرِيبَ لِأنَّكُمْ كُنتُمْ غُرَباءَ فِي أرْضِ مِصْرَ.

Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.

20 ه ابُوا إلَهَكُمْ وَاعبُدُوهُ. تَمَسَّكُوا بِهِ وَحْدَهُ، وَلا تَحلِفُوا إلّا بِاسْمِهِ.

От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш.

21 ه ُوَ تَسبِيحُكُمْ، وَهوَ إلَهُكُمْ الَّذِي صَنَعَ لِأجلِكُمْ جَمِيعَ هَذِهِ الأشياءَ العَظِيمَةِ وَالرَّهِيبَةِ الَّتِي رَأيتُمُوها بَعُيُونِكُمْ.

Той е с Когото <трябва> да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тия велики и страшни дела, които очите ти видяха.

22 ف َعِندَما نَزَلَ آباؤكُمْ إلَى مِصْرَ، كانُوا سَبعِينَ شَخْصاً فَقَطْ، لَكِنْ كَثَّرَكُمْ إلَهُكُمْ مِثلَ نُجُومِ السَّماءِ.

Бащите ти слязоха в Египет <на брой> седемдесет души; а сега Господ твоят Бог те направи многочислен, като звездите на небето.