1 ك َتَبتُ إلَيكَ يا ثاوفِيلُسُ فِي كِتابِي الأوَّلِ عَنْ كُلِّ ما عَمِلَهُ يَسُوعُ وَعَلَّمَهُ.

Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 و َذَلِكَ مِنَ البِدايَةِ حَتَّى الوَقتِ الَّذِي رُفِعَ فِيهِ إلَى السَّماءِ، بَعْدَ أنْ أعطَى مِنْ خِلالِ الرُّوحِ القُدُسِ تَعلِيماتٍ لِلرُّسُلِ الَّذِينَ اختارَهُمْ.

до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3 و َكانَ يَسُوعُ قَد أظهَرَ نَفسَهُ لَهُمْ بَعدَ مَوتِهِ مُقنِعاً إيّاهُمْ بِبَراهِينَ كَثِيرَةٍ قاطِعَةٍ بِأنَّهُ كانَ حَيّاً. وَظَهَرَ لَهُمْ خِلالَ فَترَةٍ تَزِيدُ عَلَى أربَعِينَ يَوماً، وَتَحَدَّثَ إلَيْهِمْ عَنْ مَلَكُوتِ اللهِ.

на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.

4 و َذاتَ مَرَّةٍ، وَبَينَما كانَ يَأكُلُ مَعَهُمْ، أمَرَهُمْ وَقالَ: «لا تُغادِرُوا مَدينَةَ القُدسِ، لَكِنِ انتَظِرُوا ما وَعَدَ بِهِ الآبُ، وَهُوَ الوَعدُ الَّذِي كَلَّمتُكُمْ عَنهُ.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.

5 ف َقَدْ عَمَّدَ يُوحَنّا النّاسَ في الماءِ، وَأمّا أنتُمْ فَسَتَتَعَمَّدُونَ فِي الرُّوحِ القُدُسِ بَعدَ أيّامٍ قَلِيلَةٍ.» يَسُوعُ يَرْتَفِعُ إلَى السَّماء

Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6 و َبَعدَ أنِ اجتَمَعُوا، سَألُوهُ: «يا رَبُّ، هَلْ سَتُعِيدُ المُلكَ إلَى بَنيْ إسرائِيلَ الآنَ؟»

И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7 ف َقالَ لَهُمْ: «هَذِهِ المَعلُومَةُ عَنِ الأوقاتِ وَالتَّوارِيخِ لَيسَتْ مِنْ شَأْنِكُمْ، فَالآبُ قَدْ وَضَعَها ضِمْنَ سُلطانِهِ الخاصِّ.

Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

8 ل َكِنَّكُمْ سَتَنالُونَ قُوَّةً عِندَما يَحِلُّ الرُّوحُ القُدُسُ عَلَيكُمْ. وَسَتَكُونُونَ شُهُوداً لِي فِي القُدسِ وَفِي كُلِّ اليَهُودِيَّةِ وَالسّامِرَةِ، وَإلَى أبعَدِ الأماكِنِ عَلَىْ الأرْضِ.»

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9 و َبَعدَ أنْ أنهَى قَولَهُ هَذا، رُفِعَ إلَى السَّماءِ وَهُمْ يُراقِبُونَ. وَأخفَتهُ سَحابَةٌ عَنْ أنظارِهِمْ.

И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

10 و َبَينَما كانُوا يُحَدِّقُونَ فِيهِ وَهُوَ يَصْعَدُ، وَقَفَ فَجأةً إلَى جانِبِهِمْ رَجُلانِ يَرتَدِيانِ ثِياباً بَيضاءَ.

И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11 ف َقالا: «أيُّها الرِّجالُ الجَلِيلِيُّونَ، لِماذا تَقِفُونَ هَكَذا ناظِرِينَ إلَى السَّماءِ؟ إنَّ يَسُوعَ هَذا الَّذِي رُفِعَ عَنكُمْ إلَى السَّماءِ، سَيَأتِي ثانِيَةً بِالطَّرِيقَةِ نَفسِها الَّتِي رَأيتُمُوهُ يَصْعَدُ بِها إلَى السَّماءِ.» اختِيارُ رَسُولٍ جَدِيد

които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

12 ث ُمَّ عادُوا إلَى مَدينَةِ القُدسِ مِنَ التَّلَّةِ الَّتِي تُدعَى جَبَلَ الزَّيتُونِ، وَهيَ تَبعُدُ نَحْوَ مَسِيرَةِ سَبْتٍ عَنِ القُدسِ.

Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

13 و َعِندَما وَصَلُوا، ذَهَبُوا إلَى غُرفَةٍ فِي الطّابِقِ العُلوِيِّ حَيثُ كانُوا يُقِيمُونَ. وَهُمْ بُطرُسُ، يُوحَنّا، يَعقُوبُ، أندراوُسُ، فِيلِبُّسُ، تُوما، بَرثُولَماوُسُ، مَتَّى، يَعقُوبُ بْنُ حَلفَى، سِمعانُ الغَيُورُ ، وَيَهُوذا بْنُ يَعقُوبَ.

И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

14 ك انَ هَؤُلاءِ جَمِيعاً مُنشَغِلِينَ بِالصَّلاةِ مَعاً. وَكانَ مَعَهُمْ بَعضُ النِّساءِ وَمَريَمُ أُمُّ يَسُوعَ وَإخوَتُهُ.

Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва,, с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

15 و َفِي تِلكَ الأيّامِ، وَقَفَ بُطرُسُ بَينَ الإخوَةِ وَكانُوا نَحْوَ مِئَةٍ وَعِشْرِينَ شَخصاً وَقالَ:

През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

16 « أيُّها الإخوَةُ، كانَ لابُدَّ أنْ يَتَحَقَّقَ قَولُ الكِتابِ الَّذِي قالَهُ الرُّوحُ القُدُسُ قَدِيماً عَلَى فَمِ داوُدَ عَنْ يَهُوذا. وَنَحنُ نَعرِفُ أنَّ يَهُوذا صارَ دَلِيلاً لِلَّذِينَ ألقَوْا القَبضَ عَلَى يَسُوعَ.

Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17 ك انَ واحِداً مِنْ جَماعَتِنا، وَشَرِيكاً مَعَنا فِي هَذِهِ الخِدمَةِ.

Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18 « وَقَدِ اشتَرَى حَقلاً بِالمالِ الَّذِي حَصَلَ عَلَيهِ مُقابِلَ عَمَلِهِ الآثِمِ، لَكِنَّهُ وَقَعَ عَلَى رَأسِهِ أَوَّلاً وَانشَقَّ مِنَ الوَسَطِ، فَخَرَجَتْ أمعاؤُهُ كُلُّها.

Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19 و َذاعَتْ هَذِهِ الحادِثَةُ بَينَ كُلِّ سُكّانِ القُدسِ، فَصارَ ذَلِكَ الحَقلُ يُدعَى فِي لُغَتِهِمْ ‹حَقلَ دَما› – وَيَعنِي ‹حَقلَ دَمْ.›»

И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20 و َتابَعَ بُطرُسُ فَقالَ: «مَكتُوبٌ فِي كِتابِ المَزامِيرِ: ‹لِيُهجَرْ بَيتُهُ، فَلا يَسكُنُ فِيهِ أحَدٌ.› ومَكْتوبٌ أيضاً: ‹لْيُشغِلْ وَظِيفَتَهُ شَخصٌ آخَرٌ.›

Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

21 ل ِذَلِكَ عَلَينا أنْ نَختارَ أحَدَ الرِّجالِ الَّذِينَ كانُوا مَعَنا طَوالَ مُدَّةِ بَقاءِ الرَّبِّ يَسُوعَ بَينَنا،

И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22 أ ي مِنَ الوَقتِ الَّذِي عَمَّدَهُ فِيهِ يُوحَنّا المَعْمَدانُ، إلَى الوَقتِ الَّذِي رُفِعَ فِيهِ يَسُوعُ عَنّا. إذْ يَنبَغِي أنْ يَكُونَ هَذا الرَّجُلُ شاهِداً مَعَنا عَلَى قِيامَتِهِ.»

като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 ف َرَشَّحُوا رَجُلَينِ: الأوَّلُ هُوَ يُوسُفُ الَّذِي كانَ يُدعَى بارْسابا، وَيُعْرَفُ أيضاً بِاسْمِ يُوسْتُسَ، وَالثّاني هُوَ مَتِيّاسُ.

И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24 ث ُمَّ صَلُّوا وَقالوا: «يا رَبُّ، أنتَ تَعرِفُ قُلُوبَ الجَمِيعِ، فَأرِنا أيّاً مِنْ هَذَينِ الاثنَينِ قَدِ اختَرتَ

И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

25 ل ِيَكُونَ خادِماً وَرَسُولاً مَعَنا فِي المَكانِ الَّذِي تَرَكَهُ يَهُوذا لِيَذهَبَ إلَى المَكانِ الَّذِي يَستَحِقُّ.»

да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 ث ُمَّ أجرُوا القُرعَةَ بَينَ الرَّجُلَينِ، فَوَقَعَتِ القُرعَةُ عَلَى مَتِيّاسَ، فَأُضِيفَ إلَى الأحَدَ عَشَرَ رَسُولاً.

И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.