1 و َذاتَ يَومٍ قالَ صَمُوئِيلُ لِشاوُلَ: «أرسَلَنِي اللهُ لِأمسَحَكَ مَلِكاً عَلَى شَعبِهِ إسْرائِيلَ. وَالآنَ استَمِعْ إلَى كَلِمَتِهِ.

След това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи.

2 ي َقُولُ اللهُ القَدِيرُ: ‹عِندَما خَرَجَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ مِصْرَ، حاوَلَ عَمالِيقُ مَنْعَهُمْ مِنَ الدُّخُولِ إلَى كَنْعانَ. وَرَأيتُ ما فَعَلَهُ عَمالِيقُ.

Така казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет.

3 ف َالآنَ، اذْهَبْ وَحارِبْ عَمالِيقَ. اقْضِ عَلَيهِمْ قَضاءً تامّاً، هُمْ وَكُلِّ ما لَهُمْ. لا تُشْفِقْ عَلَيهِم. اقْتُلْ جَمِيعَ الرِّجالِ وَالنِّساءِ وَالأطفالِ وَالرُّضَّعِ، وَاقتُلْ ثِيرانَهُمْ وَغَنَمَهُمْ وَجِمالَهُمْ وَحَمِيرَهُمْ.›»

Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.

4 ف َحَشَدَ شاوُلُ جَيشَهُ فِي طَلايِمَ. كانُوا مِئَتَي ألفِ جُندِيٍّ وَعَشْرَةَ آلافٍ مِنَ رِجالِ يَهُوذا.

Прочее, Саул повика людете та ги преброи в Телаам <и бяха> двеста хиляди пешаци <израилтяни> и десет хиляди Юдови мъже.

5 ف َذَهَبَ شاوُلُ إلَى مَدِينَةِ عَمالِيقَ وَانتَظَرَ فِي الوادِي.

И Саул дойде до един амаликов град и постави засада в долината.

6 و َقالَ شاوُلُ لِلشَّعبِ القِينِيِّ: «اذهَبُوا وَانفَصِلُوا عَنْ عَمالِيقَ، لِئَلّا أقضِيَ عَلَيكُمْ مَعَهُمْ. فَقَدْ كُنْتُمْ كُرَماءَ نَحوَ بَنِي إسْرائِيلَ عِندَما خَرَجُوا مِنْ مِصْرَ.» فانفَصَلَ الشَّعبُ القِينِيُّ عَنْ عَمالِيقَ.

А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви изтребя с тях; защото вие постъпвахте с благост към всичките израилтяни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните.

7 و َهَزَمَ شاوُلُ عَمالِيقَ. وَحارَبَهُمْ وَطارَدَهُمْ مِنْ حَوِيلَةَ إلَى شُورٍ عِندِ حُدُودِ مِصْرَ.

И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет.

8 و َأسَرَ شاوُلُ أجاجَ مَلِكَ عَمالِيقَ حَيّاً، وَأبقَى عَلَى حَياتِهِ. لَكِنَّهُ قَتَلَ كُلَّ جُنُودِ جَيشِ أجاجَ بالسَّيْفِ.

И хвана жив амаличкия цар Агаг, а изтреби всичките люде с острото на ножа.

9 و َلَمْ يَقتُلْ شاوُلُ وجُنُودُ إسْرائِيلَ أجاجَ. كَما أبقَوْا عَلَى أفضَلِ البَقَرِ وَالغَنَمِ وَالحِملانِ وَكُلِّ ما هُوَ ثَمِينٍ، فَلَمْ يُدَمِّرُوا كُلَّ شَيءٍ. لَكِنَّهُمْ دَمَّرُوا كُلَّ ما هُوَ رَخيصٌ وَعَدِيمُ القِيمَةِ. صَمُوئِيلُ يُواجِهُ شاوُلَ بِخَطِيَّتِه

Саул, обаче, и людете пощадиха Агага, и по-добрите от овците и от говедата и от угоените, и агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.

10 ث ُمَّ تَلَقَّى صَمُوئِيلُ رِسالَةً مِنَ اللهِ.

Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза:

11 ق الَ اللهُ: «لَمْ يَعُدْ شاوُلُ يَتبَعُنِي، وَقَدْ أسِفْتُ عَلَى جَعلِهِ مَلِكاً. فَهُوَ لا يَحْفَظُ وَصايايَ.» فَغَضِبَ صَمُوئِيلُ مِمّا فَعَلَهُ شاوُلُ، وَظَلَّ يَبكي فِي حَضرَةِ اللهِ طَوالَ اللَّيلِ.

Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.

12 ف َقامَ صَمُوئِيلُ فِي الصَّباحِ الباكِرِ وَذَهَبَ لِلِقاءِ شاوُلَ. لَكِنَّ الشَّعبَ قالَ لِصَمُوئِيلَ: «ذَهَبَ شاوُلُ إلَى بَلدَةِ الكَرمِلِ فِي يَهُوذا، وَأقامَ هُناكَ نُصْباً لِنَفْسِهِ. ثُمَّ كانَ يَنتَقِلُ مِنْ مَكانٍ إلَى آخَرَ حَتَّى يَنزِلَ إلَى مَدينَةِ الجِلجالِ.»

И на утринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саула, известиха на Самуила казвайки: Саул дойде в Кармил, и, ето, като си издигна паметник {Еврейски: Ръка.}, обърна се та замина и слезе в Галгал.

13 ف َذَهَبَ صَمُوئِيلُ إلَى حَيثُ كانَ شاوُلُ. فَتَقَدَّمَ إلَى شاوُلَ، فَحَيّاهُ شاوُلُ وَقالَ: «ليُبارِكْكَ اللهُ. لَقَدْ نَفَّذْتُ وَصِيَّةَ اللهِ.»

И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед.

14 ل َكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ: «فَما هَذا الصَّوتُ الَّذِي أسْمَعُهُ؟ لِماذا أسمَعُ صَوتَ غَنَمٍ وَبَقَرٍ؟»

Но Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам?

15 ف َقالَ شاوُلُ: «غَنِمَها الجُنُودُ منْ عَمالِيقَ، فأبقَوا عَلَى أفضَلِ الغَنَمِ وَالبَقَرِ لِتَقدِيمِها ذَبائِحَ صاعِدَةً لإلَهِكَ. لَكِنَّنا قَتَلْنا كُلَّ شَيءٍ آخَرَ.»

И Саул отговори: От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление.

16 ف َقالَ صَمُوئِيلُ لِشاوُلَ: «كَفَى! وَدَعنِي أُخبِرُكَ بِما أخبَرَنِي بِهِ اللهُ اللَّيلَةَ الماضِيَةَ.» فَقالَ شاوُلُ: «حَسَناً، أخبِرْنِي بِما أخبَرَكَ.»

Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай.

17 ف َقالَ صَمُوئِيلُ: «فِيما مَضَى كُنتَ صَغِيراً فِي نَظَرِ نَفسِكَ. لَكِنَّ اللهَ اختارَكَ لِتَكُونَ المَلِكَ. فَصِرْتَ رَئِيساً لِعَشائِرِ إسْرائِيلَ.

И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля,

18 ل َقَدْ أرسَلَكَ اللهُ فِي مَهَمَّةٍ وَقالَ لَكَ: ‹اذْهَبْ وَاقضِ عَلَى جَمِيعِ شَعبِ عَمالِيقَ، لِأنَّهُمْ شَعبٌ شِرِّيرٌ. اقضِ عَلَيهِمْ جَمِيعاً. قاتِلْهُمْ إلَى أنْ تُبِيدَهُمْ.›

и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличани, и воювай против тях догде се довършат.

19 ف َلِماذا لَمْ تُطِعِ صَوْتَ اللهِ ؟ لِماذا هَجَمْتَ عَلَى غَنائِمِ المَعرَكَةِ، فَفَعَلْتَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ ؟»

Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?

20 ف َقالَ شاوُلُ: «لَكِنِّي أطَعْتُ صَوْتَ اللهِ فِعلاً! ذَهَبْتُ إلَى حَيْثُ أرسَلَنِي، وَأبَدْتُ كُلَّ شَعبِ عَمالِيقَ. وَلَمْ أُبقِ إلّا عَلَى واحِدٍ أسَرْتُهُ، وَهُوَ مَلِكُهُمْ أجاجُ.

А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.

21 ل ِكِنْ أخَذَ الجُنُودُ خِيارَ الغَنَمِ وَالبَقَرِ لِتَقدِيمِها ذَبائِحَ لإلَهِكَ فِي الجِلْجالِ.»

Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал.

22 أ جابَ صَمُوئِيلَ: «ما الَّذِي يُرضي اللهَ أكثَرَ، الذَّبائِحُ وَالتَّقدِماتُ، أمْ طاعَةُ وَصاياهُ؟ بَلِ الطَّاعَةُ أفْضَلُ مِنَ الذَّبيحَةِ، وَالاسْتِماعُ للهِ أفْضلُ مِنْ شُحُومِ الكِباشِ.

И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.

23 ف َالعِصْيانُ كَخَطِيَّةِ العِرافَةِ، وَالعِنادُ كَعِبادَةِ الأوثانِ. أنتَ رَفَضْتَ أنْ تُطِيعَ وَصِيَّةَ اللهِ ، فَالآنَ لَمْ يَعُدْ هُوَ يَقبَلُكَ مَلِكاً.»

Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

24 ف َقالَ شاوُلُ لِصَمُوئِيلَ: «لَقَدْ أخطَأْتُ إلَى اللهِ. لَمْ أُطِعْ وَصاياهُ وَكَلامَهُ. خِفتُ مِنَ الشَّعبِ، فَعَمِلْتُ بِما قالُوهُ.

Тогава Саул каза на Самуила: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас.

25 و َالآنَ أرجُو أنْ تَغفِرَ لِي خَطِيَّتِي. ارجِعْ مَعي لِكَي أعبُدَ اللهَ.»

Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене, за да се поклоня Господу.

26 ل َكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ لِشاوُلَ: «لَنْ أرجِعَ مَعَكَ. فَأنتَ رَفَضْتَ وَصِيَّةَ اللهِ ، وَالآنَ يَرفُضُكَ اللهُ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ.»

А Самуил каза на Саула: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господното слово, и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израиля.

27 ف َلَمّا استَدارَ صَمُوئِيلُ لِيَنصَرِفَ، أمسَكَ شاوُلُ بِثَوبِهِ. فَتَمَزَّقَ ثَوبُهُ.

И като се обърна Самуил да си отиде, той хвана полата на мантията му, и тя се раздра.

28 ف َقالَ صَمُوئِيلُ لِشاوُلَ: «مَزَّقَ اللهُ اليَومَ مَملَكَةَ إسْرائِيلَ عَنْكَ كَما مَزَّقْتَ ثَوبِي. وَقَدْ أعطَى اللهُ المَملَكَةَ لِواحِدٍ مِنْ أصحابِكَ أفضَلُ مِنكَ.

И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе.

29 إ لَهُ إسْرائِيلَ المَجِيدُ لا يَتَراجَعُ وَلا يُغَيِّرُ فِكرَهُ. فَهُوَ لَيسَ بَشَراً لِيُغَيِّرَ فِكرَهُ.»

Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва.

30 ف َأجابَ شاوُلُ: «حَسَناً، لَقَدْ أخطَأْتُ إلَى اللهِ. لَكِنْ أتَوَسَّلُ إلَيكَ أنْ تَرجِعَ مَعِي. أكْرِمْنِي أمامَ القادَةِ وَأمامَ بَنِي إسْرائِيلَ. ارجِعْ مَعِي لِكَي أعبُدَ إلَهَكَ.»

А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог.

31 ف َرَجِعَ صَمُوئِيلُ مَعَ شاوُلَ، وَسَجَدَ شاوُلُ للهِ.

И тъй, Самуил се върна <и отиде> след Саула; и Саул се поклони на Господа.

32 ث ُمَّ قالَ صَمُوئِيلُ: «أحضِرُوا لِي أجاجَ، مَلِكَ عَمالِيقَ.» فَجاءَ أجاجُ إلَى صَمُوئِيلَ مُقَيَّداً بِالسَّلاسِلِ. فَقالَ أجاجُ فِي نَفسِهِ: «لَعَلَّهُ لَنْ يَقتُلَنِي.»

Тогава рече Самуил: Доведете ми тук амаличкия цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.

33 ل َكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ لِأجاجَ: «قَتَلتَ بِسَيفِكَ رُضَّعاً وَحَرَمتَ أُمَّهاتِهِمْ مِنهُمْ. فَالآنَ سَتُحرَمُ أُمُّكَ مِنكَ.» فَقَتَلَ صَمُوئِيلُ أجاجَ وَقَطَّعَهُ أمامَ اللهِ فِي الجِلجالِ.

А Самуил рече: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка ще се обезчади между жените. И Самуил съсече Агага пред Господа в Галгал.

34 ث ُمَّ مَضَى صَمُوئِيلُ وَذَهَبَ إلَى الرّامَةِ. وَصَعِدَ شاوُلُ إلَى بَيتِهِ فِي جِبعَةَ.

Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова.

35 و َلَمْ يَرَ صَمُوئِيلُ شاوُلَ بَعدَ ذَلِكَ قَطُّ إلى يَوْمِ مَماتِهِ. فَقَدْ حَزِنَ صَمُوئِيلُ كَثِيراً بِسَبَبِ ما فَعَلَهُ شاوُلُ. وَأسِفَ اللهُ كَثِيراً لِأنَّهُ جَعَلَ شاوُلَ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ.

И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля.