1 و َجاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إرْمِيا ثانِيَةً، بَينَما كانَ مَحجُوزاً فِي ساحَةِ السِّجنِ:

При това, Господното слово дойде към Еремия втори път, като бе той още затворен в двора на стражата, и рече:

2 « هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ خالِقُ الأرْضِ – اللهُ مَنْ شَكَّلَ الأرْضَ وَأسَّسَها، وَاسْمُهُ يهوه:

Така казва Господ, Който върши тия неща, Господ, Който ги прави, за да ги утвърждава, - Иеова е името Му:

3 ‹ ادعُنِي فَأُجِيبَكَ، وَأُخبِرَكَ بِأُمُورٍ عَظِيمَةٍ وَعَمِيقَةٍ لا تَعرِفُها.›

Извикай към Мене и ще ти отговоря, И ще ти покажа велики и тайни неща, Които не знаеш.

4 « فَهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ، عَنْ بُيُوتِ هَذِهِ المَدِينَةِ وَقُصُورِ مُلُوكِ يَهُوذا الَّتِي هُدِمَتْ لأجلِ تَحصِينِ السُّورِ ضِدَّ أبراجِ الحِصارِ وَالسَّيفِ:

Защото така казва Господ, Израилевият Бог, За къщите на тоя град, И за дворците на Юдовите царе, Които са били разрушени <за да образуват защитата> против могилите и против ножа,

5 ‹ سَيَأتِي البابِلِيُّونَ لِيُحارِبُوا هَذِهِ المَدِينَةَ، وَسَيَملأُونَها بِجُثَثِ أولَئِكَ الَّذِينَ سَأضرِبُهُمْ بِغَضَبِي وَسَخَطِي. فَقَدْ حَجَبْتُ حُضُورِي عَنْ هَذِهِ المَدِينَةِ بِسَبَبِ شَرِّ سُكّانِها.

И за ония, които идат да воюват против халдейците И да напълнят тия <къщи> с труповете на човеците, Които Аз ще поразя с гнева Си и в яростта Си, Поради всичките злини, за които Скрих лицето Си от тоя град:

6 « ‹لَكِنِّي سَآتِي بِالدَّواءِ وَالشِّفاءِ إلَيها. سَأُشفِيهِمْ وَأُعلِنُ لَهُمْ كَثرَةَ السَّلامِ وَالأمانِ.

Ето, ще донеса в него здраве и изцеление, и ще ги изцеля, И ще им открия изобилие на мир и на вярност.

7 و َسَأُعِيدُ ما أُخِذَ مِنْ يَهُوذا وَمِنْ إسْرائِيلَ. وَسَأبنِيهِمْ ثانِيَةً كَما كانُوا فِي البِدايَةِ.

Ще върна Юдовите пленници И Израилевите пленници, И ще ги съградя както по-напред;

8 س َأُطَهِّرُهُمْ مِنْ ذُنُوبِ خَطاياهُمْ ضِدِّي، وَسَأغفِرُ عِصيانَهُمْ عَلَيَّ وَكُلَّ ذُنُوبِهِم.

Ще ги очистя от всичкото беззаконие, С които Ми съгрешиха, И с които престъпиха <закона> Ми,

9 و َسَتُصبِحُ هَذِهِ المَدِينَةُ مَدِينَةَ فَرَحٍ وَتَسبِيحٍ وَتَمجيدٍ لِي أمامَ كُلِّ أُمَمِ الأرْضِ الَّتِي سَتَسمَعُ بِجَميعِ إحساناتِي لِشَعبِي. سَتَخافُ الأُمَمُ وَتَرتَعِبُ بِسَبَبِ كُلِّ إحساناتِي وَخَيراتِي الَّتِي أُقَدِّمُها لِشَعبِي.›

И <тоя град> ще Ми бъде <град>, <чието> име <да се споменава> с радост, С хвала и със слава пред всичките народи в света, Които ще чуят всичкото добро, което им правя Аз, И ще се убоят и ще се разтреперят за всичкото добро, И за всичкия мир, който ще му доставя.

10 « فَهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹فِي هَذا المَكانِ الَّذِي تَقُولُونَ إنَّهُ مَهجُورٌ بِلا إنسانٍ أوْ حَيَوانٍ، فِي مُدُنِ يَهُوذا وَشَوارِعِ القُدْسِ المَترُوكَةِ بلا ساكِنٍ مِنَ النّاسِ وَالبَهائِمِ، سَيُسْمَعُ مِنْ جَديدٍ

Така казва Господ: В това място, за което вие казвате: Пусто е, без човек и без животно, Да! В Юдовите градове и в ерусалимските улици, Които са пусти, без човек, без жител, И без животно, пак ще се чуе

11 ص َوتُ الغِناءِ وَالاحتِفالِ، وَصَوتُ العَرِيسِ وَالعَرُوسِ، وَصَوتُ أُناسٍ يَقُولُونَ: مَجداً للهِ القَدِيرِ. سَبِّحُوا اللهَ لِأنَّهُ صالِحٌ، لأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ. سَيُسمَعُ هَذِا ثانِيَةً مِنَ أفْواهِ الَّذِينَ يَأتُونَ بِتَقدِمَةٍ إلَى بَيتِ اللهِ شاكِرِينَ. لأنِّي سَأُرجِعُ كُلَّ ما أُخِذَ مِنْ هَذِهِ الأرْضِ لِتَعُودَ إلَى سابِقِ عَهْدِها.›» يَقُولُ اللهُ.

Глас на радост и глас на веселие, Глас на младоженец и глас на невеста, Глас на ония, които казват: Хвалете Господа на Силите, Защото Господ е благ, Защото Неговата милост е до века, И глас на ония, които принасят благодарствени приноси в дома Господен, Защото ще върна пленниците <взети> от тая земя Както <са били> по-напред, казва Господ.

12 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «فِي هَذا المَكانِ الخَرِبِ الَّذِي لا يَسكُنُهُ إنسانٌ أوْ بَهِيمَةٌ، فِي كُلِّ مُدُنِهِ، سَيَكُونُ هُناكَ مَرَّةً أُخْرَى مَرعىً لِلرُّعاةِ الَّذِينَ يُسَرِّحُونَ غَنَمَهُمْ.

Така казва Господ на Силите: В това място, което е пусто, Без човек и без животно, И във всичките му градове, Пак ще има жилища на овчари, Които ще успокояват стадата си.

13 ف ِي مُدُنِ الجَبَلِ وَمُدُنِ التِّلالِ الغَربِيَّةِ وَمُدُنِ النَّقَبِ، وَفِي أرْضِ بَنْيامِيْنَ وَالمَناطِقِ المُحِيطَةِ بِمَدينَةِ القُدْسِ، وَفِي مُدُنِ يَهُوذا، سَيَكُونُ هُناكَ مَرَّةً أُخْرَى خِرافٌ تَمُرُّ تَحتَ يَدِ الَّذِي يَعُدُّها.» يَقُولُ اللهُ. ثَباتُ وَعدِ الله

В планинските градове и в полските градове, В южните градове и във Вениаминовата земя, В околностите на Ерусалим и в Юдовите градове, Пак ще минават стадата Под ръката на ония, които ги броят, казва Господ.

14 ي َقُولُ اللهُ: «سَتَأتِي أيّامٌ أُتَمِّمُ فِيها وَعدِيَ الَّذِي قَطَعْتُهُ لِبَني إسْرائِيلَ وَبَنِي يَهُوذا.

Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще изпълня онова добро слово, което говорих За Израилевия дом и за Юдовия дом.

15 ف ِي تِلكَ الأيّامِ وَذَلِكَ الوَقتِ، سَأُنبِتُ غُصناً مِنْ نَسلِ داوُدَ، سَيُحافِظُ عَلَى العَدلِ وَالبِرِّ فِي الأرْضِ.

В ония дни и в онова време Ще направя да израсте на Давида праведен Отрасъл; И той ще извърши правосъдие и правда на земята.

16 ف ِي تِلكَ الأيّامِ، سَيَخلُصُ يَهُوذا، وَسَتَسْكُنُ القُدسُ بِأمانٍ. وَهَذا هُوَ الاسْمُ الَّذِي سَيَدعُونَها بِهِ: ‹ اللهُ بِرُّنا.›»

В ония дни Юда ще бъде спасен, И Ерусалим ще обитава в безопасност; И ето <името>, с което ще се нарича: Господ е наша правда.

17 ل أنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَيَكُونُ هُناكَ دائِماً مَنْ يَجلِسُ مِنْ نَسلِ داوُدَ عَلَى عَرشِ إسْرائِيلَ.

Защото така казва Господ: Никога няма да липсва от Давида човек, Който да стои на престола на Израилевия дом;

18 و َسَيَكُونُ هُناكَ دائِماً كَهَنَةٌ يَقِفُونَ فِي حَضرَتِي لِيُقَدِّمُوا ذَبائحَ صاعِدَةً وَتَقْدِماتِ حُبُوبٍ وَذَبائِحَ أُخرَى مَدى الأيّامِ.»

Нито от левитските свещеници ще липсва пред Мене човек, Който да принася всеизгаряния и да гори хлебни приноси И да жертвува непрестанно.

19 و َجاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إرْمِيا فَقالَ:

И словото Господно дойде към Еремия и рече:

20 « هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹إنِ استَطَعتُمْ إلغاءَ عَهدِيَ مَعَ النَّهارِ وَعَهدِيَ مَعَ اللَّيلِ، حَتَّى لا يَأتِيَ النَّهارُ أوِ اللَّيلُ فِي وَقتَيهِما،

Така казва Господ: Ако ви е възможно да нарушите завета Ми за деня И завета ми за нощта, Тъй щото да не става вече ден и нощ на времето си,

21 ح ِينَئِذٍ، يُمكِنُ لِعَهدِيَ مَعَ خادِمِي داوُدَ أنْ يُنقَضَ، فَلا يَكُونَ لَهُ ابنٌ لِيَجلِسَ عَلَى عَرشِهِ، وَكَذَلِكَ عَهدِي مَعَ اللّاوِيِّينَ.

Тогава ще може да се наруши и заветът Ми със слугата Ми Давида, Тъй щото да няма син да царува на престола му, - И <заветът Ми> със служителите Ми - левитските свещеници.

22 و َكَما أنَّهُ لا يُمكِنُ إحصاءُ نُجُومِ السَّماءِ، وَلا يُمكِنُ قِياسُ رَملِ البَحرِ، هَكَذا سَأُكَثِّرُ نَسلَ خُدّامِيَ داوُدَ وَاللّاوِيِّينَ الَّذِينَ يَخدِمُونَهُ.›»

Както не може да се изброи небесното множество, Нито да се измери морският пясък, Така ще умножавам потомството на слугата Ми Давида, И левитите, които Ми служат.

23 و َجاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إرْمِيا فَقالَ:

И словото Господно дойде към Еремия и рече:

24 « هَلْ رَأيتَ يا إرمِيا ما تَتَكَلَّمُ بِهِ هَذِهِ الشُّعُوبُ وَتَقُولُ: ‹هاتانِ هُما العَشِيرَتانِ اللَّتانِ اختارَهُما اللهُ ، وَقَدْ رَفَضَهُما الآنَ.› لَقَدِ احتَقَرُوا شَعبِيَ، وَلَمْ يَعُودُوا يَعتَبِرُونَهُمْ أُمَّةً.»

Не си ли размислил що говорят тия люде, какво казват: Двата рода, които Господ избра, ето, отхвърлил ги е? Така презират те людете Ми, Щото да не се считат вече за народ пред тях.

25 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «كَما أنَّ عَهدِي مَعَ اللَّيلِ وَالنَّهارِ لا يُكسَرُ، وَسُلطانِي عَلَى قَوانِينِ السَّماواتِ وَالأرْضِ لَنْ يَزُولَ،

Така казва Господ: Ако не съм <поставил> завета Си за деня и нощта, И ако не съм определил наредбите за небето и за земята,

26 ك َذَلِكَ لا أرفُضُ نَسلَ يَعقُوبَ وَلا نَسلَ خادِمِي داوُدَ. لَكِنِّي سَأُعَيِّنُ مِنْ نَسلِهِ مَنْ سَيَملُكُ عَلَى نَسلِ إبراهِيمَ وَإسحاقَ وَيَعقُوبَ. وَسَأُرجِعُ إلَيْهِمْ ما أُخِذَ مِنهُمْ، وَسَأرحَمُهُمْ.»

Тогава ще отхвърля и потомството на Якова и на слугата Си Давида, Така щото да не вземам от него <човеци> <да> управляват Потомството на Авраама, Исаака и Якова; Защото ще върна пленниците им и ще им покажа милост.