1 ب َعْدَ أنْ ماتَ يَشُوعُ، سألَ بَنُو إسْرائِيلَ اللهَ: «أيَّةُ قَبِيلَةٍ مِنّا يَنْبَغِي أنْ تَذْهَبَ أوَّلاً لِتُحارِبَ الكَنعانِيِّينَ؟»

Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

2 ف َقالَ اللهُ: «لِتَذْهَبْ قَبِيلَةُ يَهُوذا أوَّلاً. وَأنا سَأُعْطيهُمُ الأرْضَ.»

И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

3 ف َقالَ بَنُو يَهُوذا لِبَنِي شِمْعُونَ أقرِبائِهِمْ: «تَعالَوا مَعَنا إلَى الأرْضِ الَّتِي قُسِمَتْ لَنا، وَلنُقاتِلِ الكَنْعانِيِّينَ مَعاً. ثُمَّ نَذْهَبُ نَحْنُ مَعَكُمْ إلَى الأرْضِ الَّتِي قُسِمَتْ لَكُمْ.» فَذَهَبَ بَنُو شِمْعُونَ مَعَ بَنِي يَهُوذا.

Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

4 و َذَهَبَ بَنُو يَهُوذا، وَمَكَّنَهُمْ اللهُ مِنْ هَزِيمَةِ الكَنْعانِيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ. وَقَتَلُوا عَشْرَةَ آلافِ رَجُلٍ مِنْهُمْ فِي بازَقَ.

Юда, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

5 و َوَجَدُوا سَيِّدَ بازَقَ فِي مَدينَةِ بازَقَ، فَحارَبُوهُ، وَهَزَمُوا الكَنعانِيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ.

И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

6 ف َهَرَبَ سَيِّدُ بازَقَ، وَلَكِنَّهُمْ لَحِقُوا بِهِ، فَأمسَكُوهُ وَقَطَعُوا أباهِمَ يَدَيهِ وَرِجلَيهِ.

А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

7 ف َقالَ سَيِّدُ بازَقَ: «قَطَعْتُ أباهِمَ أيادِي وَأرجُلَ سَبعِينَ مَلِكاً، وَجَعَلْتُهُمْ يَلتَقِطُونَ فُتاتَ الطَّعامِ تَحْتَ مائِدَتِي. وَها قَدْ جازانِي اللهُ بِمِثلِ ما فَعَلْتُهُ بِهِمْ.» ثُمَّ أخَذُوهُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ حَيثُ ماتَ.

И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали <трохи> под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

8 و َهاجَمَ بَنُو يَهُوذا القُدسَ وَاستَولَوا عَلَيها، وَقَتَلُوا أهلَها بِحَدِّ السَّيفِ. ثُمَّ أحرَقُوا المَدِينَةَ.

И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

9 ث ُمَّ نَزَلَ بَنُو يَهُوذا لِمُقاتَلَةِ الكَنْعانِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي المِنْطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ وَالنَّقَبِ وَسُفُوحِ التِّلالِ الغَربِيَّةِ.

Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

10 و َحارَبَ بَنُو يَهُوذا الكَنعانِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي مَدِينَةِ حَبْرُونَ. وَكانَتِ حَبْرُونُ تُدعَى سابِقاً «قَريَةَ أربَعَ.» وَهَزَمُوا شِيشايَ وَأخِيمانَ وَتِلْمايَ. كالَبْ وَابنَتُه

Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

11 و َانطَلَقَ بَنُو يَهُوذا مِنْ هُناكَ لِمُقاتَلَةِ سُكّانِ دَبِيرَ الَّتِي كانَتْ تُدعَى سابِقاً «قَرْيَةَ سَفَرَ.»

и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

12 ث ُمَّ قالَ كالَبُ: «مَنْ يُهاجِمُ قَرْيَةَ سَفَرَ وَيَستَولِي عَلَيها فَإنِّي سَأُعطِيهِ ابنَتِي عَكْسَةَ زَوجَةً لَهُ.»

И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

13 ف َاسْتَولَى عَلَيها عُثْنِيئِيلُ بْنُ قَنازَ أخُو كالَبَ، فَأعطاهُ كالَبَ ابنَتَهُ عَكْسَةَ زَوجَةً لَهُ.

И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

14 و َلَمّا جاءَتْ إلَى عُثْنِيئِيلَ، حَثَّها عَلَى أنْ تَطلَبَ حَقلاً مِنْ أبِيها. فَلَمّا نَزَلَتْ مِنَ عَلَى الحِمارِ، قالَ لَها كالَبُ: «ما الأمْرُ؟»

И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

15 ف َقالَتْ لَهُ: «امنَحنِي بَرَكَةً. قَدْ أعطَيتَنِي أرْضاً جافَّةً فِي النَّقَبِ، فَأعطِنِي بِرَكَ ماءٍ أيضاً.» فَأعطاها البِرَكَ العُلْيا وَالسُّفلَى.

А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

16 و َخَرَجَ نَسلُ القَينِيِّ الَّذِي كانَ حَما مُوسَى مِنْ مَدِينَةِ النَّخلِ، مَعَ بَنِي يَهُوذا، إلَى بَرِّيَّةِ يَهُوذا فِي صَحراءِ النَّقَبِ قُرْبَ مَدينَةِ عَرادَ. ثُمَّ ذَهَبُوا وَاسْتَقَرُّوا بَينَ العَمالِقَةِ.

И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

17 ث ُمَّ ذَهَبَ بَنُو يَهُوذا مَعَ أقرِبائِهِمْ بَنِي شِمْعُونَ، وَهَزَمُوا الكَنْعانِيِّينَ فِي مَدينَةِ صَفاةَ، وَدَمَّرُوها تَدْمِيراً كامِلاً. فَدُعِيَتِ المَدِينَةُ «حُرْمَةَ.»

Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

18 و َاستَولَى بَنُو يَهُوذا عَلَى غَزَّةَ وَالأراضِي المُحيطَةِ بِها، وَعَسْقَلانَ وَالأراضِي المُحيطَةِ بِها، وَعَقْرُونَ وَالأراضِي المُحيطَةِ بِها.

Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

19 و َأعانَ اللهُ بَنِي يَهُوذا، فَاسْتَولَوا عَلَى المِنْطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ. لَكِنَّهُمْ لَمْ يَقدِرُوا أنْ يَطرُدُوا سُكّانَ السَّهلِ، لأنَّهُمْ كانُوا يَملِكُونَ مَرْكَباتٍ حَدِيدِيَّةً.

Господ беше с Юда; и той изгони <жителите на> хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

20 و َأُعطِيَتِ حَبْرُونُ لِكالَبَ حَسَبَ وَعْدِ مُوسَى. فَطَرَدَ كالَبُ ثَلاثَ عَشائِرَ مِنْ بَنِي عَناقَ مِنْ هُناكَ. بَنُو بَنْيامِيْنَ يَسْتَقِرُّونَ فِي القُدْس

И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

21 ل َكِنَّ بَنِي بَنْيامِيْنَ لَمْ يَطرُدُوا اليَبُوسِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي القُدْسِ. فَظَلَّ اليَبُوسِيُّونَ يَسكُنُونَ فِي مَدينَةِ القُدْسِ وَسَطَ بَنِي بَنْيامِيْنَ حَتَّى يَومِنا هَذا. بَنُو يُوسُفَ يَستَولُونَ عَلَى بَيتِ إيل

А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, <както живеят и> до днес.

22 و َخَرَجَ بَنُو يُوسُفَ أيضاً لِلهُجُومِ عَلَى بَيتِ إيلَ، فَأعانَهُمْ اللهُ.

Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

23 ف َقَدْ أرسَلَ بَنُو يُوسُفَ رِجالاً يَستَكْشِفُونَ مَدِينَةَ بَيتِ إيلَ. وَكانَتِ المَدِينَةُ تُدْعَى سابِقاً لُوزَ.

И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

24 ف َرَأى المُستَكشِفُونَ رَجُلاً خارِجاً مِنَ المَدِينَةِ، فَقالُوا لَهُ: «أرِنا مَدْخَلاً إلَى المَدِينَةِ، وَسَنُعامِلُكَ بِالحُسْنَى.»

И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

25 ف َأراهُمُ الرَّجُلُ مَدْخَلاً إلَى المَدِينَةِ. فَقَتَلُوا أهلَ المَدِينَةِ بِحَدِّ السَّيفِ. لَكِنَّهُمْ أطلَقُوا الرَّجُلَ وَجَميعَ عَائِلَتَهُ.

И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

26 ف َذَهَبَ ذَلِكَ الرَّجُلُ إلَى أرْضِ الحِثِّيِّينَ وَبَنَى مَدِينَةً أسْماها لُوزَ. وَهُوَ اسْمُ المَدِينَةِ حَتَّى يَومِنا هَذا. عَشائِرُ أُخْرَى تُحارِبُ الكَنْعانِيِّين

И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

27 و َلَمْ يَطرُدْ بَنُو مَنَسَّى سُكّانَ بَيتِ شانَ وَقُراها، وَتَعْنَكَ وَقُراها، وَدُورَ وَقُراها، وَيِبلَعامَ وَقُراها، وَمَجِدُّو وَقُراها. فَظَلَّ الكَنْعانِيُّونَ يَسْكُنُونَ تِلْكَ الأرْضَ.

Манасия не изгони <жителите на> Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

28 و َلَمّا قَوِيَ بَنُو إسْرائِيلَ، جَنَّدُوا الكَنْعانِيِّينَ عَلَى العَمَلِ عَبِيداً لَدَيهِمْ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَطرُدُوهُمْ.

А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

29 و َلَمْ يَطرُد بَنُو أفْرايِمَ الكَنْعانِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي جازَرَ، فَسَكَنَ الكَنْعانِيُّونَ بَينَهُمْ هُناكَ.

Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

30 و َلَمْ يَطرُدْ بَنُو زَبُولُونَ سُكّانَ قِطْرُونَ أوْ سُكّانَ نَهلُولَ، فَسَكَنَ الكَنْعانِيِّوُّنَ بَينَهُمْ، وَأُجْبِرُوا علَى العَمَلِ عَبِيداً لَدَيهِمْ.

Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

31 و َلَمْ يَطرُدْ بَنُو آشَرَ سُكّانَ عَكُّو وَصِيدُونَ وَأحلَبَ وَأكزِيبَ وَحَلْبَةَ وَأفِيقَ وَرَحُوبَ.

Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

32 و َسَكَنَ بَنُو آشَرَ بَينَ الكَنْعانِيِّينَ الَّذِينَ سَكَنُوا الأرْضَ، لِأنَّ بَنِي آشَرَ لَمْ يَطْرُدُوهُمْ.

но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

33 و َلَمْ يَطرُدْ بَنُو نَفْتالِي سُكّانَ بَيتِ شَمْسٍ، أوْ سُكّانَ بَيتِ عَناةَ، بَلْ سَكَنُوا بَينَ الكَنْعانِيِّينَ الَّذِينَ كانُوا يَسْكُنُونَ الأرْضَ. فَأُجبِرَ سُكّانُ بَيتَ شَمْسَ وَبَيتَ عَناةَ عَلَى العَمَلِ عَبِيداً لَدَيهِمْ.

Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

34 و َأجبَرَ الأمُورِيُّونَ بَنِي دانَ عَلَى العَوْدَةِ إلَى المِنْطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ، وَلَمْ يَسْمَحُوا لَهُمْ بِالنُّزُولِ إلَى السَّهلِ،

И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

35 إ ذْ كانَ الأمُورِيُّونَ عازِمِينَ عَلَى البَقاءِ فِي جَبَلِ حارَسَ وَأيَّلُونَ وَشَعَلُبِّيمَ. لَكِنَّ بَنِي يُوسُفَ ازْدادُوا قُوَّةً وَأجبَرُوا الأمُورِيِّينَ عَلَى العَمَلِ عَبِيداً لَدَيهِمْ.

но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

36 و َقَدِ امْتَدَّتْ حُدُودُ الأمُورِيِّينَ مِنْ عَقَبَةِ عَقْرَبَ، وَمِنْ سالَعَ وَما وَراءَهُما مِنْ جِبالِ.

А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.