1 С лед смъртта на Исус израелтяните се допитаха до Господа: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците?

Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

2 Г оспод каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му.

И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

3 Т огава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него.

Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

4 И така, Юда отиде на бой; Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

Юда, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.

А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

7 А донивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.

И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали <трохи> под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

8 Ю довите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града.

И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

9 С лед това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела.

Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

10 Ю да отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай;

Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер).

и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

12 Х алев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

13 П ревзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев ѝ каза: Какво ти е?

И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните и долните извори.

А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители.

И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

17 Т огава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма.

Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

18 Ю да завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

19 Г оспод беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

Господ беше с Юда; и той изгони <жителите на> хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими.

И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес.

А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, <както живеят и> до днес.

22 С ъщо и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

23 Й осифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз).

И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме.

И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

25 Т ой им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.

И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

27 М анасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

Манасия не изгони <жителите на> Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

28 А Израел, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.

А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

29 Н ито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях.

Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

30 З авулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

31 А сир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

33 Н ефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък.

Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;

И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

35 н о аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък.

но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.

А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.