1 С лед тези събития, при царуването на персийския цар Артаксеркс, дойде Ездра, син на Сарайя, син на Азария, син на Хелкия,

След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, <дойде> Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,

2 с ин на Селум, син на Садок, син на Ахитов,

син на Селума, син на Садока син на Ахитова,

3 с ин на Амария, син на Азария, син на Мерайот,

син на Амария, син на Азария син на Мераиота,

4 с ин на Зария, син на Озия, син на Вукия,

син на Зария, син на Озия, син на Вукия,

5 с ин на Ависуя, син на Финеес, син на Елеазар, син на първосвещеника Аарон.

син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.

6 Т ози Ездра излезе от Вавилон; и беше книжник, вещ в Моисеевия закон, който Господ, Израелевият Бог, беше дал; и царят му даде всичко, което поиска, понеже ръката на Господа, Неговия Бог, беше над него за добро.

Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него <за добро>.

7 С ъщо и някои от израелтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите излязоха в Йерусалим в седмата година на цар Артаксеркс.

Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.

8 Е здра стигна в Йерусалим в петия месец от седмата година на царя.

<Ездра> стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.

9 З ащото на първия ден от първия месец той тръгна от Вавилон и на първия ден от петия месец стигна в Йерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

10 З ащото Ездра беше утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израел наредби и закони. Указ на Артаксеркс за мисията на Ездра

Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.

11 А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, вещ в думите на Господните заповеди и в наредбите Му към Израел:

А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника <вещ> в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -

12 А ртаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника, вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее.

Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника <вещ> в закона на небесния Бог, съвършен <мир>, и прочее.

13 И здавам указ, така че всички, които са от Израелевия народ и от свещениците, и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Йерусалим, да отидат с тебе.

Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.

14 Т ъй като си изпратен от царя и от седемте му съветника да изпиташ за Юдея и Йерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израелевия Бог, Чието обиталище е в Йерусалим,

и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,

16 к акто и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на народа и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Йерусалим,

както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,

17 з атова купи веднага с тези пари телета, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и ги принеси върху жертвеника на дома на вашия Бог, Който е в Йерусалим.

затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.

18 И каквото се види угодно на теб и на братята ти да направите с останалото сребро и злато, направете според волята на вашия Бог.

И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.

19 А съдовете, които са ти дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред йерусалимския Бог.

И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.

20 И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

21 А з, цар Артаксеркс, издавам указ до всички ковчежници, които са отвъд реката, всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът, вещ в закона на небесния Бог, да бъде дадено веднага,

И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът <вещ> в закона на небесния Бог, да се дава веднага,

22 д о сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто бати вино, до сто бати дървено масло и неопределено количество сол.

до сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено <количество> сол.

23 К аквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

24 П ри това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на този Божий дом, че на никого от тях няма да бъде законно да се наложи данък, мито или пътна повинност.

При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.

25 И ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, поставѝ управници и съдии, които да съдят целия народ, който се намира отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

26 А против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот или за затвор.

И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.

27 Б лагословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е вложил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, който е в Йерусалим,

Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава <мисъл> в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,

28 и е направил да намеря милост пред царя и съветниците му, и пред всички силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа, моя Бог, беше над мене за добро, аз се ободрих и събрах от Израел някои по-видни хора, за да излязат заедно с мен.

и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене <за добро>, аз се ободрих, и събрах от Израиля <някои> по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.