1 N ow after this, in the reign of Artaxerxes king of Persia, Ezra son of Seraiah, the son of Azariah, the son of Hilkiah,
След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, <дойде> Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,
2 T he son of Shallum, the son of Zadok, the son of Ahitub,
син на Селума, син на Садока син на Ахитова,
3 T he son of Amariah, the son of Azariah, the son of Meraioth,
син на Амария, син на Азария син на Мераиота,
4 T he son of Zerahiah, the son of Uzzi, the son of Bukki,
син на Зария, син на Озия, син на Вукия,
5 T he son of Abishua, the son of Phinehas, the son of Eleazar, the son of Aaron the chief priest—
син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.
6 T his Ezra went up from Babylon. He was a skilled scribe in the five books of Moses, which the Lord, the God of Israel, had given. And the king granted him all he asked, for the hand of the Lord his God was upon him.
Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него <за добро>.
7 A nd also some of the Israelites, with some of the priests and Levites, the singers and gatekeepers, and the temple servants, went up to Jerusalem in the seventh year of King Artaxerxes.
Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.
8 E zra came to Jerusalem in the fifth month of the seventh year of the king.
<Ездра> стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.
9 O n the first of the first month he started out from Babylon, and on the first of the fifth month he arrived in Jerusalem, for upon him was the good hand of his God.
Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.
10 F or Ezra had prepared and set his heart to seek the Law of the Lord, and to do and teach in Israel its statutes and its ordinances.
Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.
11 N ow this is the copy of the letter that King Artaxerxes gave to Ezra the priest, the scribe, even a scribe the words of the commands of the Lord and of His statutes to Israel:
А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника <вещ> в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -
12 A rtaxerxes, king of kings, to Ezra the priest, scribe of the instructions of the God of heaven: Greetings.
Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника <вещ> в закона на небесния Бог, съвършен <мир>, и прочее.
13 I make a decree that all of the people of Israel and of their priests and Levites in my realm, who offer freely to go up to Jerusalem, may go with you.
Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.
14 F or you are sent by the king and his seven counselors to inquire about Judah and Jerusalem according to the instruction of your God, which is in your hand,
Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,
15 A nd to carry the silver and gold which the king and his counselors have freely offered to the God of Israel, Whose dwelling is in Jerusalem,
и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,
16 A nd all the silver and gold that you may find in all the province of Babylonia, with the freewill offerings of the people and of the priests, offered willingly for the house of their God in Jerusalem.
както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,
17 T herefore you shall with all speed and exactness buy with this money young bulls, rams, lambs, with their cereal offerings and drink offerings, and offer them on the altar of the house of your God in Jerusalem.
затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.
18 A nd whatever shall seem good to you and to your brethren to do with the rest of the silver and the gold, that do after the will of your God.
И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.
19 T he vessels also that are given to you for the service of the house of your God, those deliver before the God of Jerusalem.
И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.
20 A nd whatever more shall be needful for the house of your God which you shall have occasion to provide, provide it out of the king’s treasury.
И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.
21 A nd I, Artaxerxes the king, make a decree to all the treasurers in the province beyond the River that whatever Ezra the priest, the scribe of the instructions of the God of heaven, shall require of you, it shall be done exactly and at once—
И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът <вещ> в закона на небесния Бог, да се дава веднага,
22 U p to 100 talents of silver, 100 measures of wheat, 100 baths of wine, 100 baths of oil, and salt not specified.
до сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено <количество> сол.
23 W hatever is commanded by the God of heaven, let it be done diligently and honorably for the house of the God of heaven, lest His wrath be against the realm of the king and his sons.
Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.
24 A lso we notify you that as to any of the priests and Levites, singers, gatekeepers, temple servants, or other servants of this house of God, it shall not be lawful to impose tribute, custom, or toll on them.
При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.
25 Y ou, Ezra, after the wisdom of your God, which is in your hand, set magistrates and judges who may judge all the people of the River; choose those who know the instructions of your God, and teach him who does not know them.
И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.
26 A nd whoever will not do the law of your God and the law of the king, let judgment be executed upon him exactly and speedily, whether it be unto death or banishment or confiscation of goods or imprisonment.
И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.
27 B lessed be the Lord, the God of our fathers, Who put such a thing as this into the king’s heart, to beautify the house of the Lord in Jerusalem,
Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава <мисъл> в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,
28 A nd Who has extended His mercy and steadfast love to me before the king, his counselors, and all the king’s mighty officers. I was strengthened and encouraged, for the hand of the Lord my God was upon me, and I gathered together outstanding men of Israel to go with me to Jerusalem.
и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене <за добро>, аз се ободрих, и събрах от Израиля <някои> по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.