1 A t that time, says the Lord, they shall bring out the bones of the kings of Judah, the bones of its princes, the bones of the priests, the bones of the prophets, and the bones of the inhabitants of Jerusalem from their graves.

В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;

2 A nd they will scatter before the sun and the moon and all the host of heaven, which have loved and which they have served and after which they have walked and which they have sought, inquired of, and required and which they have worshiped. They shall not be gathered, or be buried; they shall be like dung upon the face of the earth.

И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; <Тия кости> не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.

3 A nd death shall be chosen rather than life by all the residue of those who remain of this evil family (nation), who remain in all the places to which I have driven them, says the Lord of hosts.

И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.

4 M oreover, you shall say to them, Thus says the Lord: Shall men fall and not rise up again? Shall one turn away and not repent and return ?

При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

5 W hy then is this people of Jerusalem turned away with a perpetual turning away ? They hold fast to deceit (idolatry); they refuse to repent and return.

Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?

6 I have listened and heard, but they have not spoken aright; no man repents of his wickedness, saying, What have I done? Everyone turns to his course, as the horse rushes like a torrent into battle.

Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.

7 Y es, the stork in the heavens knows her appointed times, and the turtledove, the swallow, and the crane observe the time of their return. But My people do not know the law of the Lord.

Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

8 H ow can you say, We are wise, and we have the written law of the Lord ? Behold, the truth is, the lying pen of the scribes has made of the law a falsehood (a mere code of ceremonial observances).

Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

9 T he wise men shall be put to shame; they shall be dismayed and taken. Behold, they have rejected the word of the Lord, and what wisdom and broad, full intelligence is in them?

Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?

10 T herefore will I give their wives to others and their fields to those who gain possession of them; for everyone, from the least even to the greatest, is given to covetousness (is greedy for unjust gain); from the prophet even to the priest, everyone deals falsely.

Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.

11 F or they have healed the wound of the daughter of My people only lightly and slightingly, saying, Peace, peace, when there is no peace.

И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.

12 T hey are brought to shame because they have committed abominations (extremely disgusting and shamefully vile things). And yet they were not at all ashamed, nor could they blush. Therefore they shall fall among those who fall; at the time of their punishment they shall be overthrown, says the Lord.

Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;

13 I will gather and sweep them away, utterly consuming them, says the Lord. no grapes on the vine, nor figs on the fig tree, and even the leaf is withered; and the things that I have given them shall pass away from them.

Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И <даже> това, което им съм дал, ще избяга от тях.

14 W hy do we sit still? Assemble yourselves, and let us enter into the fortified cities and be silent or perish there! For the Lord our God has decreed our ruin and given us bitter and poisonous water to drink, because we have sinned against the Lord.

Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.

15 W e looked for peace and completeness, but no good came, and for a time of healing, but behold, dismay, trouble, and terror!

Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.

16 T he snorting of horses is heard from Dan. At the sound of the neighing of his strong war-horses the whole land quakes; for they come and devour the land and all that is in it, the city and those who dwell in it.

Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.

17 F or behold, I am sending among you serpents, adders which cannot be charmed, and they shall bite you, says the Lord.

Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.

18 O h, that I could comfort myself against sorrow,, my heart is sick and faint within me!

Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.

19 B ehold the cry of the daughter of my people because of those who dwell in a far country: Is not the Lord in Zion? Is not her King in her? Why have they provoked Me to anger with their carved images and with foreign idols?

Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, <като казва>: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?

20 T he harvest is past, the summer has ended and the gathering of fruit is over, yet we are not saved!

Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.

21 F or the hurt of the daughter of my people am I hurt; I go around mourning; dismay has taken hold on me.

Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.

22 I s there no balm in Gilead? Is there no physician there? Why then is not the health of the daughter of my people restored?

Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?