1 B ut when Sanballat heard that we were building the wall, he was angry and in a great rage, and he ridiculed the Jews.

А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

2 A nd he said before his brethren and the army of Samaria, What are these feeble Jews doing? Will they restore things ? Will they with sacrifices? Will they finish up in a day? Will they revive the stones out of the heaps of rubbish, seeing they are burned?

И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3 N ow Tobiah the Ammonite was near him, and he said, What they build—if a fox climbs upon it, he will break down their stone wall.

А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи <по него>, ще събори каменната им стена.

4 H ear, O our God, for we are despised. Turn their taunts upon their own heads, and give them for a prey in a land of their captivity.

Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

5 C over not their iniquity and let not their sin be blotted out before You, for they have vexed the builders and provoked You.

Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

6 S o we built the wall, and all was joined together to half its height, for the people had a heart and mind to work.

Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината <от височината> си; защото людете имаха присърце работата.

7 B ut when Sanballat, Tobiah, the Arabians, Ammonites, and Ashdodites heard that the walls of Jerusalem were going up and that the breaches were being closed, they were very angry.

Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

8 A nd they all plotted together to come and fight against Jerusalem, to injure and cause confusion and failure in it.

и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

9 B ut because of them we made our prayer to our God and set a watch against them day and night.

А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи <да пазят> против тях денем и нощем, <понеже се бояхме> от тях.

10 A nd Judah said, The strength of the burden bearers is weakening, and there is much rubbish; we are not able to work on the wall.

Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11 A nd our enemies said, They will not know or see till we come into their midst and kill them and stop the work.

А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

12 A nd when the Jews who lived near them came, they said to us ten times, You must return; from all places where they dwell they will be upon us.

И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

13 S o I set behind the wall in places where it was least protected; I even thus used the people as families with their swords, spears, and bows.

Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 I looked and rose up and said to the nobles and officials and the other people, Do not be afraid of the enemy; remember the Lord and imprint Him, great and terrible, and fight for your brethren, your sons, your daughters, your wives, and your homes.

И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

15 A nd when our enemies heard that their plot was known to us and that God had frustrated their purpose, we all returned to the wall, everyone to his work.

А когато неприятелите ни чуха, че <намерението им> било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

16 A nd from that time forth, half of my servants worked at the task, and the other half held the spears, shields, bows, and coats of mail; and the leaders stood behind all the house of Judah.

И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.

17 T hose who built the wall and those who bore burdens loaded themselves so that everyone worked with one hand and held a weapon with the other hand,

Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18 A nd every builder had his sword girded by his side, and so worked. And he who sounded the trumpet was at my side.

и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

19 A nd I said to the nobles and officials and the rest of the people, The work is great and scattered, and we are separated on the wall, one far from another.

И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

20 I n whatever place you hear the sound of the trumpet, rally to us there. Our God will fight for us.

затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21 S o we labored at the work while half of them held the spears from dawn until the stars came out.

Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22 A t that time also I said to the people, Let everyone with his servant lodge within Jerusalem, that at night they may be a guard to us and a laborer during the day.

И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23 S o none of us—I, my kinsmen, my servants, nor the men of the guard who followed me—took off our clothes; each kept his weapon.

И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки <държеше> оръжието си <даже, когато отиваше> на водата <да се мие>.