1 B en-hadad king of Syria gathered all his army together; thirty-two kings were with him, and horses and chariots. And he went up and besieged Samaria, warring against it.

Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.

2 H e sent messengers into Samaria to Ahab king of Israel and said to him, Thus says Ben-hadad:

И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:

3 Y our silver and your gold are mine; your wives and your children, even the fairest, also are mine.

Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

4 A nd the king of Israel answered and said, My lord, O king, according to what you say, I am yours, and all that I have.

И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

5 T he messengers came again and said, Thus says Ben-hadad: Although I have sent to you, saying, You shall deliver to me your silver, your gold, your wives, and your children—

А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

6 Y et I will send my servants to you tomorrow about this time, and they shall search your house and the houses of your servants; and all the desire of your eyes they shall lay hands upon and take it away.

обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

7 T hen the king of Israel called all the elders of the land and said, Notice now and see how this man is seeking our destruction. He sent to me for my wives, my children, my silver, and my gold, and I did not refuse him.

Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси <повод за> зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

8 A nd all the elders and all the people said to him, Do not heed him or consent.

А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не <го> послушаш, нито да склониш.

9 S o he said to Ben-hadad’s messengers, Tell my lord the king, All you first sent for to your servant I will do, but this thing I cannot do. And the messengers left; then they brought him word again.

Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.

10 B en-hadad sent to him and said, May the gods do so to me, and more also, if the rubbish of Samaria shall be enough for each one of all the people who are at my feet and follow me to get a handful.

Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

11 T he king of Israel answered, Tell him: Let not him who girds on his harness boast as he who puts it off.

Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Оня, който опасва <оръжия>, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

12 W hen Ben-hadad heard this message as he and the kings were drinking in the booths, he said to his servants, Set the army in array. And they set themselves in array against.

А когато <Венадад> чу тая дума, той и царете, <които бяха с него>, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

13 T hen a prophet came to Ahab king of Israel and said, Thus says the Lord: Have you seen all this great multitude? Behold, I will deliver it into your hand today, and you shall know and realize that I am the Lord.

И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

14 A hab said, By whom? And he said, Thus says the Lord: By the young men of the governors of the districts. Then Ahab said, Who shall order the battle? And he answered, You.

А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ, Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

15 A hab numbered the attendants of the governors of the districts, and they were 232. After them he numbered all the people of Israel, 7, 000.

Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

16 A nd they went out at noon. But Ben-hadad was drinking himself drunk in the booths, he and the thirty-two kings who helped him.

и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе.

17 T he servants of the governors of the districts went out first; and Ben-hadad sent out, and they told him, saying, There are men come out of Samaria.

Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад <да се научи>, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.

18 A nd he said, Whether they have come out for peace or for war, take them alive.

А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, <пак> ги живи хванете.

19 S o these of the governors of the districts went out of, and the army followed them.

И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.

20 A nd each one killed his man; the Syrians fled, and Israel pursued them. Ben-hadad king of Syria escaped on a horse with the horsemen.

И всеки уби човека <насреща> си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

21 T he king of Israel went out and smote the horses and chariots and slew the Syrians with a great slaughter.

Тогава Израилевият цар излезе та порази <бягащите> на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

22 T he prophet came to the king of Israel and said to him, Go, fortify yourself and become strong and give attention to what you must do, for at the first of next year the king of Syria will return against you.

След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

23 A nd the servants of the king of Syria said to him, Israel’s gods are gods of the hills; therefore they were stronger than we. But let us fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they.

А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова <израилтяните> надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

24 A nd do this thing: Remove the kings, each from his place, and put governors in their stead.

Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

25 A nd muster yourself an army like the army you have lost, horse for horse and chariot for chariot. And we will fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they. And he heeded their speech and did so.

После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

26 A nd at the return of the year, Ben-hadad mustered the Syrians and went up to Aphek to fight against Israel.

Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

27 T he Israelites were counted and, all present, went against them. The Israelites encamped before the enemy like two little flocks of lost kids, but the Syrians filled the country.

И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

28 A man of God came and said to the king of Israel, Thus says the Lord: Because the Syrians have said, The Lord is God of the hills but He is not God of the valleys, therefore I will deliver all this great multitude into your hands, and you shall know and recognize by experience that I am the Lord.

Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

29 T hey encamped opposite each other seven days. Then the battle was joined; and the Israelites slew of the Syrians 100, 000 foot soldiers in one day.

И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

30 B ut the rest fled to the city of Aphek, and the wall fell upon 27, 000 men who were left. Ben-hadad fled into the city and from chamber to chamber.

А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, <гдето се криеше> из клет в клет.

31 H is servants said to him, We have heard that the kings of the house of Israel are merciful kings. Let us put sackcloth on our loins and ropes about our necks, and go out to the king of Israel; perhaps he will spare your life.

Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

32 S o they girded sackcloth on their loins and put ropes on their necks, and came to the king of Israel and said, Your servant Ben-hadad says, I pray you, let me live. And King said, Is he yet alive? He is my brother.

И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и <туриха> въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

33 N ow the men took it as an omen and they hastily took it up and said, Yes, your brother Ben-hadad. Then the king said, Go, bring him. Then Ben-hadad came forth to him, and the victorious king caused him to come up into the chariot.

А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

34 B en-hadad said, The cities which my father took from your father I will restore; and you may maintain bazaars of your own in Damascus, as my father did in Samaria. Then, said Ahab, I will send you away on these terms. So he made a covenant with him and sent him away.

Тогава <Венадад> му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. <А Ахаав отговори>: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

35 A nd a certain man of the sons of the prophets said to his neighbor, At the command of the Lord, strike me, I pray you. And the man refused to strike him.

Тогава един човек от пророческите ученици {Еврейски: Синовете на пророците.} рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

36 T hen said he to him, Because you have not obeyed the voice of the Lord, behold, as soon as you have left me a lion will slay you. And as soon as he departed from him, a lion found him and killed him.

Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

37 T hen found another man and said, Strike me, I pray you. And the man struck him, so that in striking, he wounded him.

Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

38 S o the prophet departed and waited for King Ahab by the way, and disguised himself with ashes upon his face.

Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

39 A nd as the king passed by, the cried out to him, Your servant went out into the midst of the battle, and behold, a man turned aside and brought a man to me and said, Keep this man. If for any reason he is missing, then your life shall be required for his life, or else you shall pay a talent of silver.

И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

40 B ut while your servant was busy here and there, he was gone. And the king of Israel said to him, Such is your own verdict; you yourself have decided it.

И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

41 T he man hastily removed the ashes from his face, and Ahab king of Israel recognized him as one of the prophets.

Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

42 A nd he said to the king, Thus says the Lord: Because you have let go out of your hand the man I had devoted to destruction, therefore your life shall go for his life, and your people for his people.

А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

43 A nd King of Israel went to his house resentful and sullen, and came to Samaria.

И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.