1 M y son, be attentive to my Wisdom, and incline your ear to my understanding,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 T hat you may exercise proper discrimination and discretion and your lips may guard and keep knowledge and the wise answer.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 F or the lips of a loose woman drip honey as a honeycomb, and her mouth is smoother than oil;

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4 B ut in the end she is bitter as wormwood, sharp as a two-edged and devouring sword.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 H er feet go down to death; her steps take hold of Sheol (Hades, the place of the dead).

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 S he loses sight of and walks not in the path of life; her ways wind about aimlessly, and you cannot know them.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 N ow therefore, my sons, listen to me, and depart not from the words of my mouth.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 L et your way in life be far from her, and come not near the door of her house,

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 L est you give your honor to others and your years to those without mercy,

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 L est strangers take their fill of your strength and wealth and your labors go to the house of an alien —

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 A nd you groan and mourn when your end comes, when your flesh and body are consumed,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 A nd you say, How I hated instruction and discipline, and my heart despised reproof!

И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 I have not obeyed the voice of my teachers nor submitted and consented to those who instructed me.

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 m y sin involved almost all evil of the congregation and the community.

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 D rink waters out of your own cistern, and fresh running waters out of your own well.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 S hould your offspring be dispersed abroad as water brooks in the streets?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 l et your children be for you alone, and not the children of strangers with you.

Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 L et your fountain be blessed, and rejoice in the wife of your youth.

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 L et her be as the loving hind and pleasant doe —let her bosom satisfy you at all times, and always be transported with delight in her love.

<Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 W hy should you, my son, be infatuated with a loose woman, embrace the bosom of an outsider, and go astray?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 F or the ways of man are directly before the eyes of the Lord, and He carefully weighs all man’s goings.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 H is own iniquities shall ensnare the wicked man, and he shall be held with the cords of his sin.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 H e will die for lack of discipline and instruction, and in the greatness of his folly he will go astray and be lost.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.