1 H IJO mío, está atento á mi sabiduría, Y á mi inteligencia inclina tu oído;

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 P ara que guardes consejo, Y tus labios conserven la ciencia.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 P orque los labios de la extraña destilan miel, Y su paladar es más blando que el aceite;

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4 M as su fin es amargo como el ajenjo, Agudo como cuchillo de dos filos.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 S us pies descienden á la muerte; Sus pasos sustentan el sepulcro:

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 S us caminos son instables; no los conocerás, Si no considerares el camino de vida.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 A hora pues, hijos, oidme, Y no os apartéis de las razones de mi boca.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 A leja de ella tu camino, Y no te acerques á la puerta de su casa;

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 P orque no des á los extraños tu honor, Y tus años á cruel;

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 P orque no se harten los extraños de tu fuerza, Y tus trabajos estén en casa del extraño;

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 Y gimas en tus postrimerías, Cuando se consumiere tu carne y tu cuerpo,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 Y digas: ­Cómo aborrecí el consejo, Y mi corazón menospreció la reprensión;

И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 Y no oí la voz de los que me adoctrinaban, Y á los que me enseñaban no incliné mi oído!

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 C asi en todo mal he estado, En medio de la sociedad y de la congregación.

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 B ebe el agua de tu cisterna, Y los raudales de tu pozo.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 D errámense por de fuera tus fuentes, En las plazas los ríos de aguas.

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 S ean para ti solo, Y no para los extraños contigo.

Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 S ea bendito tu manantial; Y alégrate con la mujer de tu mocedad.

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 C omo cierva amada y graciosa corza, Sus pechos te satisfagan en todo tiempo; Y en su amor recréate siempre.

<Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 ¿ Y por qué, hijo mío, andarás ciego con la ajena, Y abrazarás el seno de la extraña?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 P ues que los caminos del hombre están ante los ojos de Jehová, Y él considera todas sus veredas.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 P renderán al impío sus propias iniquidades, Y detenido será con las cuerdas de su pecado.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E l morirá por falta de corrección; Y errará por la grandeza de su locura.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.