1 E L HOMBRE nacido de mujer, Corto de días, y harto de sinsabores:

Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 Q ue sale como una flor y es cortado; Y huye como la sombra, y no permanece.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 ¿ Y sobre éste abres tus ojos, Y me traes á juicio contigo?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 ¿ Quién hará limpio de inmundo? Nadie.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 C iertamente sus días están determinados, y el número de sus meses está cerca de ti: Tú le pusiste términos, de los cuales no pasará.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 S i tú lo dejares, él dejará de ser: Entre tanto deseará, como el jornalero, su día.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 P orque si el árbol fuere cortado, aún queda de él esperanza; retoñecerá aún, Y sus renuevos no faltarán.

Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 S i se envejeciere en la tierra su raíz, Y su tronco fuere muerto en el polvo,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 A l percibir el agua reverdecerá, Y hará copa como planta.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 M as el hombre morirá, y será cortado; Y perecerá el hombre, ¿y dónde estará él?

Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 L as aguas de la mar se fueron, Y agotóse el río, secóse.

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 A sí el hombre yace, y no se tornará á levantar: Hasta que no haya cielo no despertarán, Ni se levantarán de su sueño.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 O h quién me diera que me escondieses en el sepulcro, Que me encubrieras hasta apaciguarse tu ira, Que me pusieses plazo, y de mí te acordaras!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 S i el hombre muriere, ¿volverá á vivir? Todos los días de mi edad esperaré, Hasta que venga mi mutación.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 A ficionado á la obra de tus manos, Llamarás, y yo te responderé.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 P ues ahora me cuentas los pasos, Y no das tregua á mi pecado.

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 T ienes sellada en saco mi prevaricación, Y coacervas mi iniquidad.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 Y ciertamente el monte que cae se deshace, Y las peñas son traspasadas de su lugar;

Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 L as piedras son desgastadas con el agua impetuosa, Que se lleva el polvo de la tierra: de tal manera haces tú perecer la esperanza del hombre.

<Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 P ara siempre serás más fuerte que él, y él se va; Demudarás su rostro, y enviaráslo.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 S us hijos serán honrados, y él no lo sabrá; O serán humillados, y no entenderá de ellos.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 M as su carne sobre él se dolerá, Y entristecerse ha en él su alma.

<Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.