1 Ч еловек, рожденный женою, краткодневен и пресыщен печалями:

Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 к ак цветок, он выходит и опадает; убегает, как тень, и не останавливается.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 И на него-то Ты отверзаешь очи Твои, и меня ведешь на суд с Тобою?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 К то родится чистым от нечистого? Ни один.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Е сли дни ему определены, и число месяцев его у Тебя, если Ты положил ему предел, которого он не перейдет,

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 т о уклонись от него: пусть он отдохнет, доколе не окончит, как наемник, дня своего.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 Д ля дерева есть надежда, что оно, если и будет срублено, снова оживет, и отрасли от него не перестанут:

Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 е сли и устарел в земле корень его, и пень его замер в пыли,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 н о, лишь почуяло воду, оно дает отпрыски и пускает ветви, как бы вновь посаженное.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 А человек умирает и распадается; отошел, и где он?

Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 У ходят воды из озера, и река иссякает и высыхает:

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 т ак человек ляжет и не станет; до скончания неба он не пробудится и не воспрянет от сна своего.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 О , если бы Ты в преисподней сокрыл меня и укрывал меня, пока пройдет гнев Твой, положил мне срок и потом вспомнил обо мне!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 К огда умрет человек, то будет ли он опять жить? Во все дни определенного мне времени я ожидал бы, пока придет мне смена.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 В оззвал бы Ты, и я дал бы Тебе ответ, и Ты явил бы благоволение творению рук Твоих;

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 и бо тогда Ты исчислял бы шаги мои и не подстерегал бы греха моего;

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 в свитке было бы запечатано беззаконие мое, и Ты закрыл бы вину мою.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 Н о гора падая разрушается, и скала сходит с места своего;

Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 в ода стирает камни; разлив ее смывает земную пыль: так и надежду человека Ты уничтожаешь.

<Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 Т еснишь его до конца, и он уходит; изменяешь ему лице и отсылаешь его.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 В чести ли дети его--он не знает, унижены ли--он не замечает;

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 н о плоть его на нем болит, и душа его в нем страдает.

<Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.