1 ' Куда пошел возлюбленный твой, прекраснейшая из женщин? куда обратился возлюбленный твой? мы поищем его с тобою'.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

2 М ой возлюбленный пошел в сад свой, в цветники ароматные, чтобы пасти в садах и собирать лилии.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

3 Я принадлежу возлюбленному моему, а возлюбленный мой--мне; он пасет между лилиями.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

4 П рекрасна ты, возлюбленная моя, как Фирца, любезна, как Иерусалим, грозна, как полки со знаменами.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

5 У клони очи твои от меня, потому что они волнуют меня.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 В олосы твои--как стадо коз, сходящих с Галаада; зубы твои--как стадо овец, выходящих из купальни, из которых у каждой пара ягнят, и бесплодной нет между ними;

Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

7 к ак половинки гранатового яблока--ланиты твои под кудрями твоими.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 Е сть шестьдесят цариц и восемьдесят наложниц и девиц без числа,

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 н о единственная--она, голубица моя, чистая моя; единственная она у матери своей, отличенная у родительницы своей. Увидели ее девицы, и--превознесли ее, царицы и наложницы, и--восхвалили ее.

<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 К то эта, блистающая, как заря, прекрасная, как луна, светлая, как солнце, грозная, как полки со знаменами?

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 Я сошла в ореховый сад посмотреть на зелень долины, поглядеть, распустилась ли виноградная лоза, расцвели ли гранатовые яблоки?

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 Н е знаю, как душа моя влекла меня к колесницам знатных народа моего.

Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 ( 7-1) 'Оглянись, оглянись, Суламита! оглянись, оглянись, --и мы посмотрим на тебя'. Что вам смотреть на Суламиту, как на хоровод Манаимский?

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!