1 Л учше кусок сухого хлеба, и с ним мир, нежели дом, полный заколотого скота, с раздором.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 Р азумный раб господствует над беспутным сыном и между братьями разделит наследство.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3 П лавильня--для серебра, и горнило--для золота, а сердца испытывает Господь.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 З лодей внимает устам беззаконным, лжец слушается языка пагубного.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 К то ругается над нищим, тот хулит Творца его; кто радуется несчастью, тот не останется ненаказанным.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 В енец стариков--сыновья сыновей, и слава детей--родители их.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 Н еприлична глупому важная речь, тем паче знатному--уста лживые.

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 П одарок--драгоценный камень в глазах владеющего им: куда ни обратится он, успеет.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9 П рикрывающий проступок ищет любви; а кто снова напоминает о нем, тот удаляет друга.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 Н а разумного сильнее действует выговор, нежели на глупого сто ударов.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 В озмутитель ищет только зла; поэтому жестокий ангел будет послан против него.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 Л учше встретить человеку медведицу, лишенную детей, нежели глупца с его глупостью.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 К то за добро воздает злом, от дома того не отойдет зло.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 Н ачало ссоры--как прорыв воды; оставь ссору прежде, нежели разгорелась она.

Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 О правдывающий нечестивого и обвиняющий праведного--оба мерзость пред Господом.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 К чему сокровище в руках глупца? Для приобретения мудрости нет разума.

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 Д руг любит во всякое время и, как брат, явится во время несчастья.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18 Ч еловек малоумный дает руку и ручается за ближнего своего.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 К то любит ссоры, любит грех, и кто высоко поднимает ворота свои, тот ищет падения.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 К оварное сердце не найдет добра, и лукавый язык попадет в беду.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21 Р одил кто глупого, --себе на горе, и отец глупого не порадуется.

Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 В еселое сердце благотворно, как врачевство, а унылый дух сушит кости.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 Н ечестивый берет подарок из пазухи, чтобы извратить пути правосудия.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 М удрость--пред лицем у разумного, а глаза глупца--на конце земли.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Г лупый сын--досада отцу своему и огорчение для матери своей.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 Н ехорошо и обвинять правого, бить вельмож за правду.

Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27 Р азумный воздержан в словах своих, и благоразумный хладнокровен.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 И глупец, когда молчит, может показаться мудрым, и затворяющий уста свои--благоразумным.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.