1 П о-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

Лучше кусок сухого хлеба, и с ним мир, нежели дом, полный заколотого скота, с раздором.

2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

Разумный раб господствует над беспутным сыном и между братьями разделит наследство.

3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

Плавильня--для серебра, и горнило--для золота, а сердца испытывает Господь.

4 З лосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

Злодей внимает устам беззаконным, лжец слушается языка пагубного.

5 К ойто се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Кто ругается над нищим, тот хулит Творца его; кто радуется несчастью, тот не останется ненаказанным.

6 Ч ада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

Венец стариков--сыновья сыновей, и слава детей--родители их.

7 Х убава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

Неприлична глупому важная речь, тем паче знатному--уста лживые.

8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

Подарок--драгоценный камень в глазах владеющего им: куда ни обратится он, успеет.

9 К ойто покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

Прикрывающий проступок ищет любви; а кто снова напоминает о нем, тот удаляет друга.

10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

На разумного сильнее действует выговор, нежели на глупого сто ударов.

11 З лият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

Возмутитель ищет только зла; поэтому жестокий ангел будет послан против него.

12 П о-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Лучше встретить человеку медведицу, лишенную детей, нежели глупца с его глупостью.

13 К ойто въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

Кто за добро воздает злом, от дома того не отойдет зло.

14 З апочването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

Начало ссоры--как прорыв воды; оставь ссору прежде, нежели разгорелась она.

15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

Оправдывающий нечестивого и обвиняющий праведного--оба мерзость пред Господом.

16 Щ о ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

К чему сокровище в руках глупца? Для приобретения мудрости нет разума.

17 П риятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

Друг любит во всякое время и, как брат, явится во время несчастья.

18 Ч овек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

Человек малоумный дает руку и ручается за ближнего своего.

19 К ойто обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

Кто любит ссоры, любит грех, и кто высоко поднимает ворота свои, тот ищет падения.

20 К ойто има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

Коварное сердце не найдет добра, и лукавый язык попадет в беду.

21 К ойто ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

Родил кто глупого, --себе на горе, и отец глупого не порадуется.

22 В еселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

Веселое сердце благотворно, как врачевство, а унылый дух сушит кости.

23 Н ечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

Нечестивый берет подарок из пазухи, чтобы извратить пути правосудия.

24 М ъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

Мудрость--пред лицем у разумного, а глаза глупца--на конце земли.

25 Б езумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

Глупый сын--досада отцу своему и огорчение для матери своей.

26 Н е е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

Нехорошо и обвинять правого, бить вельмож за правду.

27 К ойто щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

Разумный воздержан в словах своих, и благоразумный хладнокровен.

28 Д аже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.

И глупец, когда молчит, может показаться мудрым, и затворяющий уста свои--благоразумным.