1 ( По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

(73-1) ^^Учение Асафа.^^ Для чего, Боже, отринул нас навсегда? возгорелся гнев Твой на овец пажити Твоей?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

(73-2) Вспомни сонм Твой, Ты стяжал издревле, искупил в жезл достояния Твоего, --эту гору Сион, на которой Ты веселился.

3 О тправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

(73-3) Подвигни стопы Твои к вековым развалинам: все разрушил враг во святилище.

4 П ротивниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

(73-4) Рыкают враги Твои среди собраний Твоих; поставили знаки свои вместо знамений;

5 П ознати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

(73-5) показывали себя подобными поднимающему вверх секиру на сплетшиеся ветви дерева;

6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

(73-6) и ныне все резьбы в нем в один раз разрушили секирами и бердышами;

7 П редадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

(73-7) предали огню святилище Твое; совсем осквернили жилище имени Твоего;

8 Р екоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

(73-8) сказали в сердце своем: 'разорим их совсем', --и сожгли все места собраний Божиих на земле.

9 З намения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

(73-9) Знамений наших мы не видим, нет уже пророка, и нет с нами, кто знал бы, доколе.

10 Д о кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

(73-10) Доколе, Боже, будет поносить враг? вечно ли будет хулить противник имя Твое?

11 З ащо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

(73-11) Для чего отклоняешь руку Твою и десницу Твою? Из среды недра Твоего порази.

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

(73-12) Боже, Царь мой от века, устрояющий спасение посреди земли!

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

(73-13) Ты расторг силою Твоею море, Ты сокрушил головы змиев в воде;

14 Т и си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

(73-14) Ты сокрушил голову левиафана, отдал его в пищу людям пустыни.

15 Т и си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

(73-15) Ты иссек источник и поток, Ты иссушил сильные реки.

16 Т вой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

(73-16) Твой день и Твоя ночь: Ты уготовал светила и солнце;

17 Т и си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

(73-17) Ты установил все пределы земли, лето и зиму Ты учредил.

18 П омни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

(73-18) Вспомни же: враг поносит Господа, и люди безумные хулят имя Твое.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

(73-19) Не предай зверям душу горлицы Твоей; собрания убогих Твоих не забудь навсегда.

20 З ачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

(73-20) Призри на завет Твой; ибо наполнились все мрачные места земли жилищами насилия.

21 У гнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

(73-21) Да не возвратится угнетенный посрамленным; нищий и убогий да восхвалят имя Твое.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

(73-22) Восстань, Боже, защити дело Твое, вспомни вседневное поношение Твое от безумного;

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

(73-23) не забудь крика врагов Твоих; шум восстающих против Тебя непрестанно поднимается.