Марко 12 ~ От Марка 12

picture

1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

И начал говорить им притчами: некоторый человек насадил виноградник и обнес оградою, и выкопал точило, и построил башню, и, отдав его виноградарям, отлучился.

2 И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

И послал в свое время к виноградарям слугу--принять от виноградарей плодов из виноградника.

3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

Они же, схватив его, били, и отослали ни с чем.

4 П ак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

Опять послал к ним другого слугу; и тому камнями разбили голову и отпустили его с бесчестьем.

5 И зпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.

И опять иного послал: и того убили; и многих других то били, то убивали.

6 О ще един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

Имея же еще одного сына, любезного ему, напоследок послал и его к ним, говоря: постыдятся сына моего.

7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

Но виноградари сказали друг другу: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство будет наше.

8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

И, схватив его, убили и выбросили вон из виноградника.

9 К акво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

Что же сделает хозяин виноградника? --Придет и предаст смерти виноградарей, и отдаст виноградник другим.

10 Н е сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

Неужели вы не читали сего в Писании: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла;

11 О т Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

это от Господа, и есть дивно в очах наших.

12 И < първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

И старались схватить Его, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал притчу; и, оставив Его, отошли.

13 Т огава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

И посылают к Нему некоторых из фарисеев и иродиан, чтобы уловить Его в слове.

14 И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

Они же, придя, говорят Ему: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив и не заботишься об угождении кому-либо, ибо не смотришь ни на какое лице, но истинно пути Божию учишь. Позволительно ли давать подать кесарю или нет? давать ли нам или не давать?

15 Д а даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

Но Он, зная их лицемерие, сказал им: что искушаете Меня? принесите Мне динарий, чтобы Мне видеть его.

16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

Они принесли. Тогда говорит им: чье это изображение и надпись? Они сказали Ему: кесаревы.

17 И сус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

Иисус сказал им в ответ: отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу. И дивились Ему.

18 С лед това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

Потом пришли к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его, говоря:

19 У чителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

Учитель! Моисей написал нам: если у кого умрет брат и оставит жену, а детей не оставит, то брат его пусть возьмет жену его и восстановит семя брату своему.

20 П рочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

Было семь братьев: первый взял жену и, умирая, не оставил детей.

21 В зе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

Взял ее второй и умер, и он не оставил детей; также и третий.

22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

Брали ее семеро и не оставили детей. После всех умерла и жена.

23 В ъв възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

Итак, в воскресении, когда воскреснут, которого из них будет она женою? Ибо семеро имели ее женою?

24 И сус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

Иисус сказал им в ответ: этим ли приводитесь вы в заблуждение, не зная Писаний, ни силы Божией?

25 З ащото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

Ибо, когда из мертвых воскреснут, не будут ни жениться, ни замуж выходить, но будут, как Ангелы на небесах.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

А о мертвых, что они воскреснут, разве не читали вы в книге Моисея, как Бог при купине сказал ему: Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова?

27 Т ой не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

не есть Бог мертвых, но Бог живых. Итак, вы весьма заблуждаетесь.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

Один из книжников, слыша их прения и видя, что хорошо им отвечал, подошел и спросил Его: какая первая из всех заповедей?

29 И сус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

Иисус отвечал ему: первая из всех заповедей: слушай, Израиль! Господь Бог наш есть Господь единый;

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

и возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всем разумением твоим, и всею крепостию твоею, --вот первая заповедь!

31 А ето втората <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

Вторая подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя. Иной большей сих заповеди нет.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

Книжник сказал Ему: хорошо, Учитель! истину сказал Ты, что один есть Бог и нет иного, кроме Его;

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

и любить Его всем сердцем и всем умом, и всею душею, и всею крепостью, и любить ближнего, как самого себя, есть больше всех всесожжений и жертв.

34 И сус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

Иисус, видя, что он разумно отвечал, сказал ему: недалеко ты от Царствия Божия. После того никто уже не смел спрашивать Его.

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

Продолжая учить в храме, Иисус говорил: как говорят книжники, что Христос есть Сын Давидов?

36 С ам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

Ибо сам Давид сказал Духом Святым: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих.

37 С ам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

Итак, сам Давид называет Его Господом: как же Он Сын ему? И множество народа слушало Его с услаждением.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

И говорил им в учении Своем: остерегайтесь книжников, любящих ходить в длинных одеждах и приветствия в народных собраниях,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

сидеть впереди в синагогах и возлежать на первом на пиршествах, --

40 т ия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

сии, поядающие домы вдов и напоказ долго молящиеся, примут тягчайшее осуждение.

41 И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

И сел Иисус против сокровищницы и смотрел, как народ кладет деньги в сокровищницу. Многие богатые клали много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

Придя же, одна бедная вдова положила две лепты, что составляет кодрант.

43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

Подозвав учеников Своих, сказал им: истинно говорю вам, что эта бедная вдова положила больше всех, клавших в сокровищницу,

44 з ащото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

ибо все клали от избытка своего, а она от скудости своей положила всё, что имела, всё пропитание свое.