1 И Елиу продължавайки рече:

И продолжал Елиуй и сказал:

2 П отърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

подожди меня немного, и я покажу тебе, что я имею еще что сказать за Бога.

3 Щ е черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

Начну мои рассуждения издалека и воздам Создателю моему справедливость,

4 З ащото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

потому что слова мои точно не ложь: пред тобою--совершенный в познаниях.

5 Е то, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

Вот, Бог могуществен и не презирает сильного крепостью сердца;

6 Т ой не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

Он не поддерживает нечестивых и воздает должное угнетенным;

7 Н е оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

Он не отвращает очей Своих от праведников, но с царями навсегда посаждает их на престоле, и они возвышаются.

8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

Если же они окованы цепями и содержатся в узах бедствия,

9 Т огава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

то Он указывает им на дела их и на беззакония их, потому что умножились,

10 О тваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

и открывает их ухо для вразумления и говорит им, чтоб они отстали от нечестия.

11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

Если послушают и будут служить Ему, то проведут дни свои в благополучии и лета свои в радости;

12 Н о ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

если же не послушают, то погибнут от стрелы и умрут в неразумии.

13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;

Но лицемеры питают в сердце гнев и не взывают к Нему, когда Он заключает их в узы;

14 Т е умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.

поэтому душа их умирает в молодости и жизнь их с блудниками.

15 Т ой избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

Он спасает бедного от беды его и в угнетении открывает ухо его.

16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

И тебя вывел бы Он из тесноты на простор, где нет стеснения, и поставляемое на стол твой было бы наполнено туком;

17 Н о ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,

но ты преисполнен суждениями нечестивых: суждение и осуждение--близки.

18 В нимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

Да не поразит тебя гнев наказанием! Большой выкуп не спасет тебя.

19 Щ е важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

Даст ли Он какую цену твоему богатству? Нет, --ни золоту и никакому сокровищу.

20 Н е пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

Не желай той ночи, когда народы истребляются на своем месте.

21 В нимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

Берегись, не склоняйся к нечестию, которое ты предпочел страданию.

22 Е то, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

Бог высок могуществом Своим, и кто такой, как Он, наставник?

23 К ой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

Кто укажет Ему путь Его; кто может сказать: Ты поступаешь несправедливо?

24 П омни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

Помни о том, чтобы превозносить дела его, которые люди видят.

25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

Все люди могут видеть их; человек может усматривать их издали.

26 Е то, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

Вот, Бог велик, и мы не можем познать Его; число лет Его неисследимо.

27 Т ой привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

Он собирает капли воды; они во множестве изливаются дождем:

28 К оито облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

из облаков каплют и изливаются обильно на людей.

29 М оже ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?

Кто может также постигнуть протяжение облаков, треск шатра Его?

30 Е то, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

Вот, Он распространяет над ним свет Свой и покрывает дно моря.

31 ( Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

Оттуда Он судит народы, дает пищу в изобилии.

32 П окрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

Он сокрывает в дланях Своих молнию и повелевает ей, кого разить.

33 Ш умът й известява за това, И добитъкът - за <пламъка>, който възлиза.

Треск ее дает знать о ней; скот также чувствует происходящее.