1 И Елиу продължавайки рече:

Añadió Eliú y dijo:

2 П отърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

Espérame un poco, y te enseñaré; Porque todavía tengo razones en defensa de Dios.

3 Щ е черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

Tomaré mi saber desde lejos, Y atribuiré justicia a mi Hacedor.

4 З ащото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

Porque de cierto no son mentira mis palabras; Contigo está el que es íntegro en sus conceptos.

5 Е то, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

He aquí que Dios es grande, pero no desestima a nadie; Es poderoso en fuerza de sabiduría.

6 Т ой не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

No otorgará vida al impío, Pero a los afligidos dará su derecho.

7 Н е оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

No apartará de los justos sus ojos; Antes bien con los reyes los pondrá en trono para siempre, Y serán exaltados.

8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

Y si estuvieren prendidos en grillos, Y aprisionados en las cuerdas de aflicción,

9 Т огава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

El les dará a conocer la obra de ellos, Y que prevalecieron sus rebeliones.

10 О тваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

Despierta además el oído de ellos para la corrección, Y les dice que se conviertan de la iniquidad.

11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

Si oyeren, y le sirvieren, Acabarán sus días en bienestar, Y sus años en dicha.

12 Н о ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

Pero si no oyeren, serán pasados a espada, Y perecerán sin sabiduría.

13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;

Mas los hipócritas de corazón atesoran para sí la ira, Y no clamarán cuando él los atare.

14 Т е умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.

Fallecerá el alma de ellos en su juventud, Y su vida entre los sodomitas.

15 Т ой избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

Al pobre librará de su pobreza, Y en la aflicción despertará su oído.

16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

Asimismo te apartará de la boca de la angustia A lugar espacioso, libre de todo apuro, Y te preparará mesa llena de grosura.

17 Н о ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,

Mas tú has llenado el juicio del impío, En vez de sustentar el juicio y la justicia.

18 В нимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

Por lo cual teme, no sea que en su ira te quite con golpe, El cual no puedas apartar de ti con gran rescate.

19 Щ е важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

¿Hará él estima de tus riquezas, del oro, O de todas las fuerzas del poder?

20 Н е пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

No anheles la noche, En que los pueblos desaparecen de su lugar.

21 В нимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

Guárdate, no te vuelvas a la iniquidad; Pues ésta escogiste más bien que la aflicción.

22 Е то, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

He aquí que Dios es excelso en su poder; ¿Qué enseñador semejante a él?

23 К ой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

¿Quién le ha prescrito su camino? ¿Y quién le dirá: Has hecho mal?

24 П омни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

Acuérdate de engrandecer su obra, La cual contemplan los hombres.

25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

Los hombres todos la ven; La mira el hombre de lejos.

26 Е то, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

He aquí, Dios es grande, y nosotros no le conocemos, Ni se puede seguir la huella de sus años.

27 Т ой привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

El atrae las gotas de las aguas, Al transformarse el vapor en lluvia,

28 К оито облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

La cual destilan las nubes, Goteando en abundancia sobre los hombres.

29 М оже ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?

¿Quién podrá comprender la extensión de las nubes, Y el sonido estrepitoso de su morada?

30 Е то, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

He aquí que sobre él extiende su luz, Y cobija con ella las profundidades del mar.

31 ( Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

Bien que por esos medios castiga a los pueblos, A la multitud él da sustento.

32 П окрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

Con las nubes encubre la luz, Y le manda no brillar, interponiendo aquéllas.

33 Ш умът й известява за това, И добитъкът - за <пламъка>, който възлиза.

El trueno declara su indignación, Y la tempestad proclama su ira contra la iniquidad.