1 ( По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

Acuérdate, oh Jehová, de David, Y de toda su aflicción;

2 К ак се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>

De cómo juró a Jehová, Y prometió al Fuerte de Jacob:

3 Н епременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

No entraré en la morada de mi casa, Ni subiré sobre el lecho de mi estrado;

4 Н яма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

No daré sueño a mis ojos, Ni a mis párpados adormecimiento,

5 Д окато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

Hasta que halle lugar para Jehová, Morada para el Fuerte de Jacob.

6 Е то, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

He aquí en Efrata lo oímos; Lo hallamos en los campos del bosque.

7 Н ека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

Entraremos en su tabernáculo; Nos postraremos ante el estrado de sus pies.

8 С тани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

Levántate, oh Jehová, al lugar de tu reposo, Tú y el arca de tu poder.

9 С вещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

Tus sacerdotes se vistan de justicia, Y se regocijen tus santos.

10 З аради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

Por amor de David tu siervo No vuelvas de tu ungido el rostro.

11 Г оспод се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

En verdad juró Jehová a David, Y no se retractará de ello: De tu descendencia pondré sobre tu trono.

12 А ко чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

Si tus hijos guardaren mi pacto, Y mi testimonio que yo les enseñaré, Sus hijos también se sentarán sobre tu trono para siempre.

13 З ащото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

Porque Jehová ha elegido a Sion; La quiso por habitación para sí.

14 Т ова, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

Este es para siempre el lugar de mi reposo; Aquí habitaré, porque la he querido.

15 Щ е благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

Bendeciré abundantemente su provisión; A sus pobres saciaré de pan.

16 Щ е облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

Asimismo vestiré de salvación a sus sacerdotes, Y sus santos darán voces de júbilo.

17 Т ам ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

Allí haré retoñar el poder de David; He dispuesto lámpara a mi ungido.

18 Н еприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

A sus enemigos vestiré de confusión, Mas sobre él florecerá su corona.