1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;

En aquel tiempo Herodes el tetrarca oyó la fama de Jesús,

2 и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

y dijo a sus criados: Este es Juan el Bautista; ha resucitado de los muertos, y por eso actúan en él estos poderes.

3 З ащото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

Porque Herodes había prendido a Juan, y le había encadenado y metido en la cárcel, por causa de Herodías, mujer de Felipe su hermano;

4 п онеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

porque Juan le decía: No te es lícito tenerla.

5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

Y Herodes quería matarle, pero temía al pueblo; porque tenían a Juan por profeta.

6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.

Pero cuando se celebraba el cumpleaños de Herodes, la hija de Herodías danzó en medio, y agradó a Herodes,

7 З атова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

por lo cual éste le prometió con juramento darle todo lo que pidiese.

8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

Ella, instruida primero por su madre, dijo: Dame aquí en un plato la cabeza de Juan el Bautista.

9 Ц арят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

Entonces el rey se entristeció; pero a causa del juramento, y de los que estaban con él a la mesa, mandó que se la diesen,

10 И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

y ordenó decapitar a Juan en la cárcel.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

Y fue traída su cabeza en un plato, y dada a la muchacha; y ella la presentó a su madre.

12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

Entonces llegaron sus discípulos, y tomaron el cuerpo y lo enterraron; y fueron y dieron las nuevas a Jesús. Alimentación de los cinco mil (Mr. 6. 30-44; Lc. 9. 10-17; Jn. 6. 1-14)

13 И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

Oyéndolo Jesús, se apartó de allí en una barca a un lugar desierto y apartado; y cuando la gente lo oyó, le siguió a pie desde las ciudades.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

Y saliendo Jesús, vio una gran multitud, y tuvo compasión de ellos, y sanó a los que de ellos estaban enfermos.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

Cuando anochecía, se acercaron a él sus discípulos, diciendo: El lugar es desierto, y la hora ya pasada; despide a la multitud, para que vayan por las aldeas y compren de comer.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

Jesús les dijo: No tienen necesidad de irse; dadles vosotros de comer.

17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

Y ellos dijeron: No tenemos aquí sino cinco panes y dos peces.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

El les dijo: Traédmelos acá.

19 Т огава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

Entonces mandó a la gente recostarse sobre la hierba; y tomando los cinco panes y los dos peces, y levantando los ojos al cielo, bendijo, y partió y dio los panes a los discípulos, y los discípulos a la multitud.

20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

Y comieron todos, y se saciaron; y recogieron lo que sobró de los pedazos, doce cestas llenas.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Y los que comieron fueron como cinco mil hombres, sin contar las mujeres y los niños. Jesús anda sobre el mar (Mr. 6. 45-52; Jn. 6. 15-21)

22 И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

En seguida Jesús hizo a sus discípulos entrar en la barca e ir delante de él a la otra ribera, entre tanto que él despedía a la multitud.

23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

Despedida la multitud, subió al monte a orar aparte; y cuando llegó la noche, estaba allí solo.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

Y ya la barca estaba en medio del mar, azotada por las olas; porque el viento era contrario.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

Mas a la cuarta vigilia de la noche, Jesús vino a ellos andando sobre el mar.

26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

Y los discípulos, viéndole andar sobre el mar, se turbaron, diciendo:!! Un fantasma! Y dieron voces de miedo.

27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

Pero en seguida Jesús les habló, diciendo:!! Tened ánimo; yo soy, no temáis!

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

Entonces le respondió Pedro, y dijo: Señor, si eres tú, manda que yo vaya a ti sobre las aguas.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

Y él dijo: Ven. Y descendiendo Pedro de la barca, andaba sobre las aguas para ir a Jesús.

30 Н о като виждаше вятъра, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

Pero al ver el fuerte viento, tuvo miedo; y comenzando a hundirse, dio voces, diciendo:!! Señor, sálvame!

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

Al momento Jesús, extendiendo la mano, asió de él, y le dijo:!! Hombre de poca fe! ¿Por qué dudaste?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

Y cuando ellos subieron en la barca, se calmó el viento.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

Entonces los que estaban en la barca vinieron y le adoraron, diciendo: Verdaderamente eres Hijo de Dios. Jesús sana a los enfermos en Genesaret (Mr. 6. 53-56)

34 И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя.

Y terminada la travesía, vinieron a tierra de Genesaret.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

Cuando le conocieron los hombres de aquel lugar, enviaron noticia por toda aquella tierra alrededor, y trajeron a él todos los enfermos;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

y le rogaban que les dejase tocar solamente el borde de su manto; y todos los que lo tocaron, quedaron sanos.