1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Todo tiene su tiempo, y todo lo que se quiere debajo del cielo tiene su hora.

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

Tiempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

tiempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de destruir, y tiempo de edificar;

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

tiempo de llorar, y tiempo de reír; tiempo de endechar, y tiempo de bailar;

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

tiempo de esparcir piedras, y tiempo de juntar piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de abstenerse de abrazar;

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

tiempo de buscar, y tiempo de perder; tiempo de guardar, y tiempo de desechar;

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

tiempo de romper, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

8 В реме за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

tiempo de amar, y tiempo de aborrecer; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

9 К аква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

¿Qué provecho tiene el que trabaja, de aquello en que se afana?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Yo he visto el trabajo que Dios ha dado a los hijos de los hombres para que se ocupen en él.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

Todo lo hizo hermoso en su tiempo; y ha puesto eternidad en el corazón de ellos, sin que alcance el hombre a entender la obra que ha hecho Dios desde el principio hasta el fin.

12 П ознах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

Yo he conocido que no hay para ellos cosa mejor que alegrarse, y hacer bien en su vida;

13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

y también que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce el bien de toda su labor.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

He entendido que todo lo que Dios hace será perpetuo; sobre aquello no se añadirá, ni de ello se disminuirá; y lo hace Dios, para que delante de él teman los hombres.

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

Aquello que fue, ya es; y lo que ha de ser, fue ya; y Dios restaura lo que pasó. Injusticias de la vida

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

Vi más debajo del sol: en lugar del juicio, allí impiedad; y en lugar de la justicia, allí iniquidad.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

Y dije yo en mi corazón: Al justo y al impío juzgará Dios; porque allí hay un tiempo para todo lo que se quiere y para todo lo que se hace.

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

Dije en mi corazón: Es así, por causa de los hijos de los hombres, para que Dios los pruebe, y para que vean que ellos mismos son semejantes a las bestias.

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

Porque lo que sucede a los hijos de los hombres, y lo que sucede a las bestias, un mismo suceso es: como mueren los unos, así mueren los otros, y una misma respiración tienen todos; ni tiene más el hombre que la bestia; porque todo es vanidad.

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Todo va a un mismo lugar; todo es hecho del polvo, y todo volverá al mismo polvo.

21 К ой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

¿Quién sabe que el espíritu de los hijos de los hombres sube arriba, y que el espíritu del animal desciende abajo a la tierra?

22 В идях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

Así, pues, he visto que no hay cosa mejor para el hombre que alegrarse en su trabajo, porque esta es su parte; porque ¿quién lo llevará para que vea lo que ha de ser después de él?