1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

To everything there is a season, A time for every purpose under heaven:

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

A time to be born, And a time to die; A time to plant, And a time to pluck what is planted;

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

A time to kill, And a time to heal; A time to break down, And a time to build up;

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

A time to weep, And a time to laugh; A time to mourn, And a time to dance;

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

A time to cast away stones, And a time to gather stones; A time to embrace, And a time to refrain from embracing;

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

A time to gain, And a time to lose; A time to keep, And a time to throw away;

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

A time to tear, And a time to sew; A time to keep silence, And a time to speak;

8 В реме за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

A time to love, And a time to hate; A time of war, And a time of peace. The God-Given Task

9 К аква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

What profit has the worker from that in which he labors?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

I have seen the God-given task with which the sons of men are to be occupied.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

He has made everything beautiful in its time. Also He has put eternity in their hearts, except that no one can find out the work that God does from beginning to end.

12 П ознах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

I know that nothing is better for them than to rejoice, and to do good in their lives,

13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

and also that every man should eat and drink and enjoy the good of all his labor—it is the gift of God.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

I know that whatever God does, It shall be forever. Nothing can be added to it, And nothing taken from it. God does it, that men should fear before Him.

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

That which is has already been, And what is to be has already been; And God requires an account of what is past. Injustice Seems to Prevail

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

Moreover I saw under the sun: In the place of judgment, Wickedness was there; And in the place of righteousness, Iniquity was there.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

I said in my heart, “God shall judge the righteous and the wicked, For there is a time there for every purpose and for every work.”

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

I said in my heart, “Concerning the condition of the sons of men, God tests them, that they may see that they themselves are like animals.”

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

For what happens to the sons of men also happens to animals; one thing befalls them: as one dies, so dies the other. Surely, they all have one breath; man has no advantage over animals, for all is vanity.

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

All go to one place: all are from the dust, and all return to dust.

21 К ой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

Who knows the spirit of the sons of men, which goes upward, and the spirit of the animal, which goes down to the earth?

22 В идях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

So I perceived that nothing is better than that a man should rejoice in his own works, for that is his heritage. For who can bring him to see what will happen after him?