1 ( По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

Oh, give thanks to the Lord, for He is good! For His mercy endures forever.

2 & lt;Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

Let the redeemed of the Lord say so, Whom He has redeemed from the hand of the enemy,

3 К ато ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

And gathered out of the lands, From the east and from the west, From the north and from the south.

4 & lt;Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

They wandered in the wilderness in a desolate way; They found no city to dwell in.

5 Г ладни и жадни, Душата им примираше в тях.

Hungry and thirsty, Their soul fainted in them.

6 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

Then they cried out to the Lord in their trouble, And He delivered them out of their distresses.

7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

And He led them forth by the right way, That they might go to a city for a dwelling place.

8 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Oh, that men would give thanks to the Lord for His goodness, And for His wonderful works to the children of men!

9 З ащото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

For He satisfies the longing soul, And fills the hungry soul with goodness.

10 & lt;Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

Those who sat in darkness and in the shadow of death, Bound in affliction and irons—

11 З ащото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

Because they rebelled against the words of God, And despised the counsel of the Most High,

12 З атова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

Therefore He brought down their heart with labor; They fell down, and there was none to help.

13 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

Then they cried out to the Lord in their trouble, And He saved them out of their distresses.

14 И зведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

He brought them out of darkness and the shadow of death, And broke their chains in pieces.

15 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Oh, that men would give thanks to the Lord for His goodness, And for His wonderful works to the children of men!

16 З ащото разби медните порти, И железните лостове сломи.

For He has broken the gates of bronze, And cut the bars of iron in two.

17 & lt;А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

Fools, because of their transgression, And because of their iniquities, were afflicted.

18 Д ушата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

Their soul abhorred all manner of food, And they drew near to the gates of death.

19 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

Then they cried out to the Lord in their trouble, And He saved them out of their distresses.

20 И зпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

He sent His word and healed them, And delivered them from their destructions.

21 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Oh, that men would give thanks to the Lord for His goodness, And for His wonderful works to the children of men!

22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

Let them sacrifice the sacrifices of thanksgiving, And declare His works with rejoicing.

23 О ния <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

Those who go down to the sea in ships, Who do business on great waters,

24 Т е виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

They see the works of the Lord, And His wonders in the deep.

25 З ащото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,

For He commands and raises the stormy wind, Which lifts up the waves of the sea.

26 Т е се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

They mount up to the heavens, They go down again to the depths; Their soul melts because of trouble.

27 Л юлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

They reel to and fro, and stagger like a drunken man, And are at their wits’ end.

28 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

Then they cry out to the Lord in their trouble, And He brings them out of their distresses.

29 П ревръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

He calms the storm, So that its waves are still.

30 Т огава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

Then they are glad because they are quiet; So He guides them to their desired haven.

31 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Oh, that men would give thanks to the Lord for His goodness, And for His wonderful works to the children of men!

32 Н ека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

Let them exalt Him also in the assembly of the people, And praise Him in the company of the elders.

33 Т ой превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

He turns rivers into a wilderness, And the watersprings into dry ground;

34 П лодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

A fruitful land into barrenness, For the wickedness of those who dwell in it.

35 П ревръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

He turns a wilderness into pools of water, And dry land into watersprings.

36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

There He makes the hungry dwell, That they may establish a city for a dwelling place,

37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

And sow fields and plant vineyards, That they may yield a fruitful harvest.

38 Т ой ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

He also blesses them, and they multiply greatly; And He does not let their cattle decrease.

39 Н о пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

When they are diminished and brought low Through oppression, affliction, and sorrow,

40 Т ой излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

He pours contempt on princes, And causes them to wander in the wilderness where there is no way;

41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

Yet He sets the poor on high, far from affliction, And makes their families like a flock.

42 П раведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

The righteous see it and rejoice, And all iniquity stops its mouth.

43 К ойто е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.

Whoever is wise will observe these things, And they will understand the lovingkindness of the Lord.