1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

“Do you know the time when the wild mountain goats bear young? Or can you mark when the deer gives birth?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

Can you number the months that they fulfill? Or do you know the time when they bear young?

3 & lt;Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

They bow down, They bring forth their young, They deliver their offspring.

4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

Their young ones are healthy, They grow strong with grain; They depart and do not return to them.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

“Who set the wild donkey free? Who loosed the bonds of the onager,

6 З а който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

Whose home I have made the wilderness, And the barren land his dwelling?

7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

He scorns the tumult of the city; He does not heed the shouts of the driver.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

The range of the mountains is his pasture, And he searches after every green thing.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

“Will the wild ox be willing to serve you? Will he bed by your manger?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

Can you bind the wild ox in the furrow with ropes? Or will he plow the valleys behind you?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

Will you trust him because his strength is great? Or will you leave your labor to him?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

Will you trust him to bring home your grain, And gather it to your threshing floor?

13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

“The wings of the ostrich wave proudly, But are her wings and pinions like the kindly stork’s?

14 З ащо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

For she leaves her eggs on the ground, And warms them in the dust;

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

She forgets that a foot may crush them, Or that a wild beast may break them.

16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

She treats her young harshly, as though they were not hers; Her labor is in vain, without concern,

17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

Because God deprived her of wisdom, And did not endow her with understanding.

18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

When she lifts herself on high, She scorns the horse and its rider.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

“Have you given the horse strength? Have you clothed his neck with thunder?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

Can you frighten him like a locust? His majestic snorting strikes terror.

21 К опае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

He paws in the valley, and rejoices in his strength; He gallops into the clash of arms.

22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

He mocks at fear, and is not frightened; Nor does he turn back from the sword.

23 Т ула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

The quiver rattles against him, The glittering spear and javelin.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

He devours the distance with fierceness and rage; Nor does he come to a halt because the trumpet has sounded.

25 Щ ом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

At the blast of the trumpet he says, ‘Aha!’ He smells the battle from afar, The thunder of captains and shouting.

26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

“Does the hawk fly by your wisdom, And spread its wings toward the south?

27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

Does the eagle mount up at your command, And make its nest on high?

28 Ж ивее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

On the rock it dwells and resides, On the crag of the rock and the stronghold.

29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

From there it spies out the prey; Its eyes observe from afar.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

Its young ones suck up blood; And where the slain are, there it is. ”