1 Т огава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

Then God remembered Noah, and every living thing, and all the animals that were with him in the ark. And God made a wind to pass over the earth, and the waters subsided.

2 Т оже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

The fountains of the deep and the windows of heaven were also stopped, and the rain from heaven was restrained.

3 М алко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

And the waters receded continually from the earth. At the end of the hundred and fifty days the waters decreased.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Then the ark rested in the seventh month, the seventeenth day of the month, on the mountains of Ararat.

5 В одите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

And the waters decreased continually until the tenth month. In the tenth month, on the first day of the month, the tops of the mountains were seen.

6 П осле, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

So it came to pass, at the end of forty days, that Noah opened the window of the ark which he had made.

7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

Then he sent out a raven, which kept going to and fro until the waters had dried up from the earth.

8 Т огава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

He also sent out from himself a dove, to see if the waters had receded from the face of the ground.

9 Н о гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

But the dove found no resting place for the sole of her foot, and she returned into the ark to him, for the waters were on the face of the whole earth. So he put out his hand and took her, and drew her into the ark to himself.

10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

And he waited yet another seven days, and again he sent the dove out from the ark.

11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

Then the dove came to him in the evening, and behold, a freshly plucked olive leaf was in her mouth; and Noah knew that the waters had receded from the earth.

12 С лед това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

So he waited yet another seven days and sent out the dove, which did not return again to him anymore.

13 В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

And it came to pass in the six hundred and first year, in the first month, the first day of the month, that the waters were dried up from the earth; and Noah removed the covering of the ark and looked, and indeed the surface of the ground was dry.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.

And in the second month, on the twenty-seventh day of the month, the earth was dried.

15 Т огава говори Бог на Ноя, казвайки:

Then God spoke to Noah, saying,

16 И злез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

“Go out of the ark, you and your wife, and your sons and your sons’ wives with you.

17 И зведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

Bring out with you every living thing of all flesh that is with you: birds and cattle and every creeping thing that creeps on the earth, so that they may abound on the earth, and be fruitful and multiply on the earth.”

18 Н ой излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

So Noah went out, and his sons and his wife and his sons’ wives with him.

19 и злязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

Every animal, every creeping thing, every bird, and whatever creeps on the earth, according to their families, went out of the ark. God’s Covenant with Creation

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

Then Noah built an altar to the Lord, and took of every clean animal and of every clean bird, and offered burnt offerings on the altar.

21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

And the Lord smelled a soothing aroma. Then the Lord said in His heart, “I will never again curse the ground for man’s sake, although the imagination of man’s heart is evil from his youth; nor will I again destroy every living thing as I have done.

22 Д оде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

“While the earth remains, Seedtime and harvest, Cold and heat, Winter and summer, And day and night Shall not cease.”