1 С лед това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26: 7.} дойдоха да воюват против Иосафата.

It happened after this that the people of Moab with the people of Ammon, and others with them besides the Ammonites, came to battle against Jehoshaphat.

2 Т огава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд <Соленото> море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

Then some came and told Jehoshaphat, saying, “A great multitude is coming against you from beyond the sea, from Syria; and they are in Hazazon Tamar” (which is En Gedi).

3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

And Jehoshaphat feared, and set himself to seek the Lord, and proclaimed a fast throughout all Judah.

4 И юдейците се събраха за да искат <помощ> от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

So Judah gathered together to ask help from the Lord; and from all the cities of Judah they came to seek the Lord.

5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

Then Jehoshaphat stood in the assembly of Judah and Jerusalem, in the house of the Lord, before the new court,

6 Г осподи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

and said: “O Lord God of our fathers, are You not God in heaven, and do You not rule over all the kingdoms of the nations, and in Your hand is there not power and might, so that no one is able to withstand You?

7 Н е беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

Are You not our God, who drove out the inhabitants of this land before Your people Israel, and gave it to the descendants of Abraham Your friend forever?

8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

And they dwell in it, and have built You a sanctuary in it for Your name, saying,

9 А ко ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

‘If disaster comes upon us—sword, judgment, pestilence, or famine—we will stand before this temple and in Your presence (for Your name is in this temple), and cry out to You in our affliction, and You will hear and save.’

10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

And now, here are the people of Ammon, Moab, and Mount Seir—whom You would not let Israel invade when they came out of the land of Egypt, but they turned from them and did not destroy them—

11 е то как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

here they are, rewarding us by coming to throw us out of Your possession which You have given us to inherit.

12 Б оже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

O our God, will You not judge them? For we have no power against this great multitude that is coming against us; nor do we know what to do, but our eyes are upon You.”

13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

Now all Judah, with their little ones, their wives, and their children, stood before the Lord.

14 Т огава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а <Захария бе> син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

Then the Spirit of the Lord came upon Jahaziel the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, a Levite of the sons of Asaph, in the midst of the assembly.

15 С лушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

And he said, “Listen, all you of Judah and you inhabitants of Jerusalem, and you, King Jehoshaphat! Thus says the Lord to you: ‘Do not be afraid nor dismayed because of this great multitude, for the battle is not yours, but God’s.

16 С лезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

Tomorrow go down against them. They will surely come up by the Ascent of Ziz, and you will find them at the end of the brook before the Wilderness of Jeruel.

17 Н е ще да е потребно вие да се биете в тоя <бой>; поставете се, застанете, и вижте със себе си <извършеното> от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

You will not need to fight in this battle. Position yourselves, stand still and see the salvation of the Lord, who is with you, O Judah and Jerusalem!’ Do not fear or be dismayed; tomorrow go out against them, for the Lord is with you.”

18 Т огава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

And Jehoshaphat bowed his head with his face to the ground, and all Judah and the inhabitants of Jerusalem bowed before the Lord, worshiping the Lord.

19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

Then the Levites of the children of the Kohathites and of the children of the Korahites stood up to praise the Lord God of Israel with voices loud and high.

20 И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

So they rose early in the morning and went out into the Wilderness of Tekoa; and as they went out, Jehoshaphat stood and said, “Hear me, O Judah and you inhabitants of Jerusalem: Believe in the Lord your God, and you shall be established; believe His prophets, and you shall prosper.”

21 Т огава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на <Неговата> светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

And when he had consulted with the people, he appointed those who should sing to the Lord, and who should praise the beauty of holiness, as they went out before the army and were saying: “Praise the Lord, For His mercy endures forever.”

22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против <ония от> хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

Now when they began to sing and to praise, the Lord set ambushes against the people of Ammon, Moab, and Mount Seir, who had come against Judah; and they were defeated.

23 З ащото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

For the people of Ammon and Moab stood up against the inhabitants of Mount Seir to utterly kill and destroy them. And when they had made an end of the inhabitants of Seir, they helped to destroy one another.

24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

So when Judah came to a place overlooking the wilderness, they looked toward the multitude; and there were their dead bodies, fallen on the earth. No one had escaped.

25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

When Jehoshaphat and his people came to take away their spoil, they found among them an abundance of valuables on the dead bodies, and precious jewelry, which they stripped off for themselves, more than they could carry away; and they were three days gathering the spoil because there was so much.

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, <и така се нарича> до днес.

And on the fourth day they assembled in the Valley of Berachah, for there they blessed the Lord; therefore the name of that place was called The Valley of Berachah until this day.

27 Т огава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил <с поражението> на неприятелите им.

Then they returned, every man of Judah and Jerusalem, with Jehoshaphat in front of them, to go back to Jerusalem with joy, for the Lord had made them rejoice over their enemies.

28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

So they came to Jerusalem, with stringed instruments and harps and trumpets, to the house of the Lord.

29 И страх от Бога обзе всичките царства на <околните> страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

And the fear of God was on all the kingdoms of those countries when they heard that the Lord had fought against the enemies of Israel.

30 И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

Then the realm of Jehoshaphat was quiet, for his God gave him rest all around. The End of Jehoshaphat’s Reign

31 Т ака Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

So Jehoshaphat was king over Judah. He was thirty-five years old when he became king, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

32 Т ой ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

And he walked in the way of his father Asa, and did not turn aside from it, doing what was right in the sight of the Lord.

33 В исоките места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

Nevertheless the high places were not taken away, for as yet the people had not directed their hearts to the God of their fathers.

34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

Now the rest of the acts of Jehoshaphat, first and last, indeed they are written in the book of Jehu the son of Hanani, which is mentioned in the book of the kings of Israel.

35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

After this Jehoshaphat king of Judah allied himself with Ahaziah king of Israel, who acted very wickedly.

36 С дружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

And he allied himself with him to make ships to go to Tarshish, and they made the ships in Ezion Geber.

37 Т огава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.

But Eliezer the son of Dodavah of Mareshah prophesied against Jehoshaphat, saying, “Because you have allied yourself with Ahaziah, the Lord has destroyed your works.” Then the ships were wrecked, so that they were not able to go to Tarshish.