1 Т огава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

Then the people of the land took Jehoahaz the son of Josiah, and made him king in his father’s place in Jerusalem.

2 И оахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

Jehoahaz was twenty-three years old when he became king, and he reigned three months in Jerusalem.

3 З ащото Египетският цар го свали <от престола> в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

Now the king of Egypt deposed him at Jerusalem; and he imposed on the land a tribute of one hundred talents of silver and a talent of gold.

4 И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.

Then the king of Egypt made Jehoahaz’s brother Eliakim king over Judah and Jerusalem, and changed his name to Jehoiakim. And Necho took Jehoahaz his brother and carried him off to Egypt. The Reign and Captivity of Jehoiakim

5 И оаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

Jehoiakim was twenty-five years old when he became king, and he reigned eleven years in Jerusalem. And he did evil in the sight of the Lord his God.

6 И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.

Nebuchadnezzar king of Babylon came up against him, and bound him in bronze fetters to carry him off to Babylon.

7 Н авуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

Nebuchadnezzar also carried off some of the articles from the house of the Lord to Babylon, and put them in his temple at Babylon.

8 А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

Now the rest of the acts of Jehoiakim, the abominations which he did, and what was found against him, indeed they are written in the book of the kings of Israel and Judah. Then Jehoiachin his son reigned in his place. The Reign and Captivity of Jehoiachin

9 И оахин бе осемнадесет {В Еврейският текст, осем; но виж. 4 Цар. 24: 8} години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

Jehoiachin was eight years old when he became king, and he reigned in Jerusalem three months and ten days. And he did evil in the sight of the Lord.

10 А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата <на баща му>, цар над Юда и Ерусалим.

At the turn of the year King Nebuchadnezzar summoned him and took him to Babylon, with the costly articles from the house of the Lord, and made Zedekiah, Jehoiakim’s brother, king over Judah and Jerusalem. Zedekiah Reigns in Judah

11 С едекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.

Zedekiah was twenty-one years old when he became king, and he reigned eleven years in Jerusalem.

12 Т ой върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, <който му говореше> из Господните уста.

He did evil in the sight of the Lord his God, and did not humble himself before Jeremiah the prophet, who spoke from the mouth of the Lord.

13 А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога <в подчиненост;> и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

And he also rebelled against King Nebuchadnezzar, who had made him swear an oath by God; but he stiffened his neck and hardened his heart against turning to the Lord God of Israel.

14 П ри това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

Moreover all the leaders of the priests and the people transgressed more and more, according to all the abominations of the nations, and defiled the house of the Lord which He had consecrated in Jerusalem. The Fall of Jerusalem

15 И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

And the Lord God of their fathers sent warnings to them by His messengers, rising up early and sending them, because He had compassion on His people and on His dwelling place.

16 Н о те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на <Господа>, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

But they mocked the messengers of God, despised His words, and scoffed at His prophets, until the wrath of the Lord arose against His people, till there was no remedy.

17 З атова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

Therefore He brought against them the king of the Chaldeans, who killed their young men with the sword in the house of their sanctuary, and had no compassion on young man or virgin, on the aged or the weak; He gave them all into his hand.

18 И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

And all the articles from the house of God, great and small, the treasures of the house of the Lord, and the treasures of the king and of his leaders, all these he took to Babylon.

19 И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

Then they burned the house of God, broke down the wall of Jerusalem, burned all its palaces with fire, and destroyed all its precious possessions.

20 А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

And those who escaped from the sword he carried away to Babylon, where they became servants to him and his sons until the rule of the kingdom of Persia,

21 з а да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; <защото> през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

to fulfill the word of the Lord by the mouth of Jeremiah, until the land had enjoyed her Sabbaths. As long as she lay desolate she kept Sabbath, to fulfill seventy years. The Proclamation of Cyrus

22 А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено <обяви>, като рече:

Now in the first year of Cyrus king of Persia, that the word of the Lord by the mouth of Jeremiah might be fulfilled, the Lord stirred up the spirit of Cyrus king of Persia, so that he made a proclamation throughout all his kingdom, and also put it in writing, saying,

23 Т ака казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е <наклонен>, Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.

Thus says Cyrus king of Persia: All the kingdoms of the earth the Lord God of heaven has given me. And He has commanded me to build Him a house at Jerusalem which is in Judah. Who is among you of all His people? May the Lord his God be with him, and let him go up!