1 К ак почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

How the gold has become dim! How changed the fine gold! The stones of the sanctuary are scattered At the head of every street.

2 Д рагоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

The precious sons of Zion, Valuable as fine gold, How they are regarded as clay pots, The work of the hands of the potter!

3 Д аже чакалите подават съсци и кърмят малките си; <А> дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

Even the jackals present their breasts To nurse their young; But the daughter of my people is cruel, Like ostriches in the wilderness.

4 & lt;Защото> езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

The tongue of the infant clings To the roof of its mouth for thirst; The young children ask for bread, But no one breaks it for them.

5 О ния, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

Those who ate delicacies Are desolate in the streets; Those who were brought up in scarlet Embrace ash heaps.

6 З ащото <наказанието> <за> беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от <наказанието за> греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали <човешки> ръце.

The punishment of the iniquity of the daughter of my people Is greater than the punishment of the sin of Sodom, Which was overthrown in a moment, With no hand to help her!

7 Б лагородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

Her Nazirites were brighter than snow And whiter than milk; They were more ruddy in body than rubies, Like sapphire in their appearance.

8 & lt;А сега> лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

Now their appearance is blacker than soot; They go unrecognized in the streets; Their skin clings to their bones, It has become as dry as wood.

9 П о-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

Those slain by the sword are better off Than those who die of hunger; For these pine away, Stricken for lack of the fruits of the field.

10 Р ъцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

The hands of the compassionate women Have cooked their own children; They became food for them In the destruction of the daughter of my people.

11 Г оспод извърши <възнамереното от Него> <в> яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

The Lord has fulfilled His fury, He has poured out His fierce anger. He kindled a fire in Zion, And it has devoured its foundations.

12 З емните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

The kings of the earth, And all inhabitants of the world, Would not have believed That the adversary and the enemy Could enter the gates of Jerusalem—

13 & lt;А това стана> поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

Because of the sins of her prophets And the iniquities of her priests, Who shed in her midst The blood of the just.

14 Т е се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

They wandered blind in the streets; They have defiled themselves with blood, So that no one would touch their garments.

15 О тстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте <до нас>; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече <с нас>.

They cried out to them, “Go away, unclean! Go away, go away, Do not touch us!” When they fled and wandered, Those among the nations said, “They shall no longer dwell here. ”

16 Г невът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

The face of the Lord scattered them; He no longer regards them. The people do not respect the priests Nor show favor to the elders.

17 И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

Still our eyes failed us, Watching vainly for our help; In our watching we watched For a nation that could not save us.

18 П ричакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

They tracked our steps So that we could not walk in our streets. Our end was near; Our days were over, For our end had come.

19 О ния, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

Our pursuers were swifter Than the eagles of the heavens. They pursued us on the mountains And lay in wait for us in the wilderness.

20 П омазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

The breath of our nostrils, the anointed of the Lord, Was caught in their pits, Of whom we said, “Under his shadow We shall live among the nations.”

21 Р адвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! <Обаче> и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

Rejoice and be glad, O daughter of Edom, You who dwell in the land of Uz! The cup shall also pass over to you And you shall become drunk and make yourself naked.

22 С върши се <наказанието за> беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.

The punishment of your iniquity is accomplished, O daughter of Zion; He will no longer send you into captivity. He will punish your iniquity, O daughter of Edom; He will uncover your sins!