1 ( По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

Sing aloud to God our strength; Make a joyful shout to the God of Jacob.

2 З апейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

Raise a song and strike the timbrel, The pleasant harp with the lute.

3 З асвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

Blow the trumpet at the time of the New Moon, At the full moon, on our solemn feast day.

4 З ащото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

For this is a statute for Israel, A law of the God of Jacob.

5 Т ой го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

This He established in Joseph as a testimony, When He went throughout the land of Egypt, Where I heard a language I did not understand.

6 О тстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

“I removed his shoulder from the burden; His hands were freed from the baskets.

7 В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

You called in trouble, and I delivered you; I answered you in the secret place of thunder; I tested you at the waters of Meribah. Selah

8 С лушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

“Hear, O My people, and I will admonish you! O Israel, if you will listen to Me!

9 Д а няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

There shall be no foreign god among you; Nor shall you worship any foreign god.

10 А з съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

I am the Lord your God, Who brought you out of the land of Egypt; Open your mouth wide, and I will fill it.

11 Н о людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

“But My people would not heed My voice, And Israel would have none of Me.

12 З атова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

So I gave them over to their own stubborn heart, To walk in their own counsels.

13 Д ано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

“Oh, that My people would listen to Me, That Israel would walk in My ways!

14 С коро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

I would soon subdue their enemies, And turn My hand against their adversaries.

15 & lt;Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

The haters of the Lord would pretend submission to Him, But their fate would endure forever.

16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.

He would have fed them also with the finest of wheat; And with honey from the rock I would have satisfied you.”