1 И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:

Now the days of David drew near that he should die, and he charged Solomon his son, saying:

2 А з отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.

“I go the way of all the earth; be strong, therefore, and prove yourself a man.

3 П ази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш;

And keep the charge of the Lord your God: to walk in His ways, to keep His statutes, His commandments, His judgments, and His testimonies, as it is written in the Law of Moses, that you may prosper in all that you do and wherever you turn;

4 З а да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.

that the Lord may fulfill His word which He spoke concerning me, saying, ‘If your sons take heed to their way, to walk before Me in truth with all their heart and with all their soul,’ He said, ‘you shall not lack a man on the throne of Israel.’

5 О свен това, ти знаеш какво ми стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

“Moreover you know also what Joab the son of Zeruiah did to me, and what he did to the two commanders of the armies of Israel, to Abner the son of Ner and Amasa the son of Jether, whom he killed. And he shed the blood of war in peacetime, and put the blood of war on his belt that was around his waist, and on his sandals that were on his feet.

6 П остъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

Therefore do according to your wisdom, and do not let his gray hair go down to the grave in peace.

7 Н о покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с <храна> те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.

“But show kindness to the sons of Barzillai the Gileadite, and let them be among those who eat at your table, for so they came to me when I fled from Absalom your brother.

8 И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.

“And see, you have with you Shimei the son of Gera, a Benjamite from Bahurim, who cursed me with a malicious curse in the day when I went to Mahanaim. But he came down to meet me at the Jordan, and I swore to him by the Lord, saying, ‘I will not put you to death with the sword.’

9 С ега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

Now therefore, do not hold him guiltless, for you are a wise man and know what you ought to do to him; but bring his gray hair down to the grave with blood.” Death of David

10 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.

So David rested with his fathers, and was buried in the City of David.

11 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.

The period that David reigned over Israel was forty years; seven years he reigned in Hebron, and in Jerusalem he reigned thirty-three years.

12 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

Then Solomon sat on the throne of his father David; and his kingdom was firmly established. Solomon Executes Adonijah

13 Т огава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

Now Adonijah the son of Haggith came to Bathsheba the mother of Solomon. So she said, “Do you come peaceably?” And he said, “Peaceably.”

14 П осле рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай:

Moreover he said, “I have something to say to you.” And she said, “Say it.”

15 Т огава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си <с ожидане> за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.

Then he said, “You know that the kingdom was mine, and all Israel had set their expectations on me, that I should reign. However, the kingdom has been turned over, and has become my brother’s; for it was his from the Lord.

16 С ега, прочее, имам една просба към тебе: не ми <я> отричай. И тя му рече: Казвай.

Now I ask one petition of you; do not deny me.” And she said to him, “Say it.”

17 И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже <това>) да ми даде за жена сунамката Ависага.

Then he said, “Please speak to King Solomon, for he will not refuse you, that he may give me Abishag the Shunammite as wife.”

18 А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

So Bathsheba said, “Very well, I will speak for you to the king.”

19 И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

Bathsheba therefore went to King Solomon, to speak to him for Adonijah. And the king rose up to meet her and bowed down to her, and sat down on his throne and had a throne set for the king’s mother; so she sat at his right hand.

20 Т огава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми <я> отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа.

Then she said, “I desire one small petition of you; do not refuse me.” And the king said to her, “Ask it, my mother, for I will not refuse you.”

21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

So she said, “Let Abishag the Shunammite be given to Adonijah your brother as wife.”

22 Н о цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

And King Solomon answered and said to his mother, “Now why do you ask Abishag the Shunammite for Adonijah? Ask for him the kingdom also—for he is my older brother—for him, and for Abiathar the priest, and for Joab the son of Zeruiah.”

23 Т огава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си.

Then King Solomon swore by the Lord, saying, “May God do so to me, and more also, if Adonijah has not spoken this word against his own life!

24 С ега, прочее, <заклевам се в> живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.

Now therefore, as the Lord lives, who has confirmed me and set me on the throne of David my father, and who has established a house for me, as He promised, Adonijah shall be put to death today!”

25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни <заповедта му> Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

So King Solomon sent by the hand of Benaiah the son of Jehoiada; and he struck him down, and he died. Abiathar Exiled, Joab Executed

26 А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.

And to Abiathar the priest the king said, “Go to Anathoth, to your own fields, for you are deserving of death; but I will not put you to death at this time, because you carried the ark of the Lord God before my father David, and because you were afflicted every time my father was afflicted.”

27 Т ака Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

So Solomon removed Abiathar from being priest to the Lord, that he might fulfill the word of the Lord which He spoke concerning the house of Eli at Shiloh.

28 И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

Then news came to Joab, for Joab had defected to Adonijah, though he had not defected to Absalom. So Joab fled to the tabernacle of the Lord, and took hold of the horns of the altar.

29 И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го.

And King Solomon was told, “Joab has fled to the tabernacle of the Lord; there he is, by the altar.” Then Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, saying, “Go, strike him down.”

30 И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде.

So Benaiah went to the tabernacle of the Lord, and said to him, “Thus says the king, ‘Come out!’” And he said, “No, but I will die here.” And Benaiah brought back word to the king, saying, “Thus said Joab, and thus he answered me.”

31 А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.

Then the king said to him, “Do as he has said, and strike him down and bury him, that you may take away from me and from the house of my father the innocent blood which Joab shed.

32 Г оспод ще възвърне <проляната> от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.

So the Lord will return his blood on his head, because he struck down two men more righteous and better than he, and killed them with the sword—Abner the son of Ner, the commander of the army of Israel, and Amasa the son of Jether, the commander of the army of Judah—though my father David did not know it.

33 Т ака ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.

Their blood shall therefore return upon the head of Joab and upon the head of his descendants forever. But upon David and his descendants, upon his house and his throne, there shall be peace forever from the Lord.”

34 Т огава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.

So Benaiah the son of Jehoiada went up and struck and killed him; and he was buried in his own house in the wilderness.

35 И вместо него царят постави свещеника Садока.

The king put Benaiah the son of Jehoiada in his place over the army, and the king put Zadok the priest in the place of Abiathar. Shimei Executed

36 Т огава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;

Then the king sent and called for Shimei, and said to him, “Build yourself a house in Jerusalem and dwell there, and do not go out from there anywhere.

37 з ащото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

For it shall be, on the day you go out and cross the Brook Kidron, know for certain you shall surely die; your blood shall be on your own head.”

38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

And Shimei said to the king, “The saying is good. As my lord the king has said, so your servant will do.” So Shimei dwelt in Jerusalem many days.

39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.

Now it happened at the end of three years, that two slaves of Shimei ran away to Achish the son of Maachah, king of Gath. And they told Shimei, saying, “Look, your slaves are in Gath!”

40 Т огава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет.

So Shimei arose, saddled his donkey, and went to Achish at Gath to seek his slaves. And Shimei went and brought his slaves from Gath.

41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

And Solomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath and had come back.

42 Т огава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?

Then the king sent and called for Shimei, and said to him, “Did I not make you swear by the Lord, and warn you, saying, ‘Know for certain that on the day you go out and travel anywhere, you shall surely die’? And you said to me, ‘The word I have heard is good.’

43 З ащо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?

Why then have you not kept the oath of the Lord and the commandment that I gave you?”

44 Ц арят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

The king said moreover to Shimei, “You know, as your heart acknowledges, all the wickedness that you did to my father David; therefore the Lord will return your wickedness on your own head.

45 а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.

But King Solomon shall be blessed, and the throne of David shall be established before the Lord forever.”

46 Т огава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.

So the king commanded Benaiah the son of Jehoiada; and he went out and struck him down, and he died. Thus the kingdom was established in the hand of Solomon.