1 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

These are the areas which the children of Israel inherited in the land of Canaan, which Eleazar the priest, Joshua the son of Nun, and the heads of the fathers of the tribes of the children of Israel distributed as an inheritance to them.

2 С жребие <се раздели> наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея.

Their inheritance was by lot, as the Lord had commanded by the hand of Moses, for the nine tribes and the half-tribe.

3 З ащото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях.

For Moses had given the inheritance of the two tribes and the half-tribe on the other side of the Jordan; but to the Levites he had given no inheritance among them.

4 З ащото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

For the children of Joseph were two tribes: Manasseh and Ephraim. And they gave no part to the Levites in the land, except cities to dwell in, with their common-lands for their livestock and their property.

5 С поред както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

As the Lord had commanded Moses, so the children of Israel did; and they divided the land. Caleb Inherits Hebron

6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

Then the children of Judah came to Joshua in Gilgal. And Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite said to him: “You know the word which the Lord said to Moses the man of God concerning you and me in Kadesh Barnea.

7 А з бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

I was forty years old when Moses the servant of the Lord sent me from Kadesh Barnea to spy out the land, and I brought back word to him as it was in my heart.

8 Б ратята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

Nevertheless my brethren who went up with me made the heart of the people melt, but I wholly followed the Lord my God.

9 З а това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

So Moses swore on that day, saying, ‘Surely the land where your foot has trodden shall be your inheritance and your children’s forever, because you have wholly followed the Lord my God.’

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

And now, behold, the Lord has kept me alive, as He said, these forty-five years, ever since the Lord spoke this word to Moses while Israel wandered in the wilderness; and now, here I am this day, eighty-five years old.

11 Д нес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

As yet I am as strong this day as on the day that Moses sent me; just as my strength was then, so now is my strength for war, both for going out and for coming in.

12 С ега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

Now therefore, give me this mountain of which the Lord spoke in that day; for you heard in that day how the Anakim were there, and that the cities were great and fortified. It may be that the Lord will be with me, and I shall be able to drive them out as the Lord said.”

13 Т огава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

And Joshua blessed him, and gave Hebron to Caleb the son of Jephunneh as an inheritance.

14 З а това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, <както е> и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

Hebron therefore became the inheritance of Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite to this day, because he wholly followed the Lord God of Israel.

15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; <а Арва беше> голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

And the name of Hebron formerly was Kirjath Arba ( Arba was the greatest man among the Anakim). Then the land had rest from war.