1 И израилтяните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.

Again the children of Israel did evil in the sight of the Lord, and the Lord delivered them into the hand of the Philistines for forty years.

2 И имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, по име Маное, чиято жена бе бездетна, която не раждаше.

Now there was a certain man from Zorah, of the family of the Danites, whose name was Manoah; and his wife was barren and had no children.

3 И ангел Господен се яви на жената и каза й: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син.

And the Angel of the Lord appeared to the woman and said to her, “Indeed now, you are barren and have borne no children, but you shall conceive and bear a son.

4 З атова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто.

Now therefore, please be careful not to drink wine or similar drink, and not to eat anything unclean.

5 З ащото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението <си> детето ще бъде Назирей Богу; и той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците.

For behold, you shall conceive and bear a son. And no razor shall come upon his head, for the child shall be a Nazirite to God from the womb; and he shall begin to deliver Israel out of the hand of the Philistines.”

6 Т огава жената отиде та яви на мъжа си, казвайки: Един Божий човек дойде при мене, чието лице беше като лицето на ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах от где е, нито той ми яви името си.

So the woman came and told her husband, saying, “A Man of God came to me, and His countenance was like the countenance of the Angel of God, very awesome; but I did not ask Him where He was from, and He did not tell me His name.

7 Н о рече ми: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова, да не пиеш вино, нито спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто; защото, от рождението <си>, до деня на смъртта си, детето ще бъде Назирей Богу.

And He said to me, ‘Behold, you shall conceive and bear a son. Now drink no wine or similar drink, nor eat anything unclean, for the child shall be a Nazirite to God from the womb to the day of his death.’”

8 Т огава Маное се помоли Господу, казвайки: Моля ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи що да сторим с детето, което ще се роди.

Then Manoah prayed to the Lord, and said, “O my Lord, please let the Man of God whom You sent come to us again and teach us what we shall do for the child who will be born.”

9 И Бог послуша Маноевия глас: и ангелът Божи пак дойде при жената, като седеше на нивата; а мъжът й Маное не беше с нея.

And God listened to the voice of Manoah, and the Angel of God came to the woman again as she was sitting in the field; but Manoah her husband was not with her.

10 И жената се завтече та побърза да яви на мъжа си, като му каза: Ето, яви ми се оня човек, който дойде при мен завчера.

Then the woman ran in haste and told her husband, and said to him, “Look, the Man who came to me the other day has just now appeared to me!”

11 Т огава Маное стана та отиде подир жена си, и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си оня човек, който си говорил на <тая> жена? И той рече: Аз.

So Manoah arose and followed his wife. When he came to the Man, he said to Him, “Are You the Man who spoke to this woman?” And He said, “I am. ”

12 И рече Маное: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето, и какво да прави то?

Manoah said, “Now let Your words come to pass! What will be the boy’s rule of life, and his work?”

13 И ангелът Господен рече на Маноя: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих;

So the Angel of the Lord said to Manoah, “Of all that I said to the woman let her be careful.

14 д а не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие, и да не яде нищо нечисто; всичко, що й заповядах, нека опази.

She may not eat anything that comes from the vine, nor may she drink wine or similar drink, nor eat anything unclean. All that I commanded her let her observe.”

15 Т огава Маное каза на ангела Господен: Моля, нека те задържим, за да ти сготвим яре.

Then Manoah said to the Angel of the Lord, “Please let us detain You, and we will prepare a young goat for You.”

16 Н о ангелът Господен каза на Маноя: И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; и ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го Господу. (Защото Маное не позна, че това беше ангел Господен).

And the Angel of the Lord said to Manoah, “Though you detain Me, I will not eat your food. But if you offer a burnt offering, you must offer it to the Lord.” (For Manoah did not know He was the Angel of the Lord.)

17 Т огава Маное каза на ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти каза?

Then Manoah said to the Angel of the Lord, “What is Your name, that when Your words come to pass we may honor You?”

18 А ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно.

And the Angel of the Lord said to him, “Why do you ask My name, seeing it is wonderful?”

19 Т огава Маное взе ярето и хлебния принос та ги принесе Господу на камъка; и, като гледаха Маное и жена му, <ангелът> постъпваше чудно;

So Manoah took the young goat with the grain offering, and offered it upon the rock to the Lord. And He did a wondrous thing while Manoah and his wife looked on—

20 з ащото, когато се издигаше пламъкът от олтара към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маное и жена му, като гледаха, паднаха с лице на земята.

it happened as the flame went up toward heaven from the altar—the Angel of the Lord ascended in the flame of the altar! When Manoah and his wife saw this, they fell on their faces to the ground.

21 Н о ангелът Господен беше невидим вече за Маноя и за жена му; и тогава Маное позна, че това беше ангел Господен.

When the Angel of the Lord appeared no more to Manoah and his wife, then Manoah knew that He was the Angel of the Lord.

22 И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога.

And Manoah said to his wife, “We shall surely die, because we have seen God!”

23 А жена му рече: Ако Господ иска да ни умори, не щеше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време.

But his wife said to him, “If the Lord had desired to kill us, He would not have accepted a burnt offering and a grain offering from our hands, nor would He have shown us all these things, nor would He have told us such things as these at this time.”

24 И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови.

So the woman bore a son and called his name Samson; and the child grew, and the Lord blessed him.

25 И Господният Дух почна да го подбужда в Маханедан, между Сарая и Естаол.

And the Spirit of the Lord began to move upon him at Mahaneh Dan between Zorah and Eshtaol.