1 Т огава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата.

Then the whole multitude of them arose and led Him to Pilate.

2 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

And they began to accuse Him, saying, “We found this fellow perverting the nation, and forbidding to pay taxes to Caesar, saying that He Himself is Christ, a King.”

3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.

Then Pilate asked Him, saying, “Are You the King of the Jews?” He answered him and said, “ It is as you say.”

4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

So Pilate said to the chief priests and the crowd, “I find no fault in this Man.”

5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.

But they were the more fierce, saying, “He stirs up the people, teaching throughout all Judea, beginning from Galilee to this place.” Jesus Faces Herod

6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

When Pilate heard of Galilee, he asked if the Man were a Galilean.

7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

And as soon as he knew that He belonged to Herod’s jurisdiction, he sent Him to Herod, who was also in Jerusalem at that time.

8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

Now when Herod saw Jesus, he was exceedingly glad; for he had desired for a long time to see Him, because he had heard many things about Him, and he hoped to see some miracle done by Him.

9 И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

Then he questioned Him with many words, but He answered him nothing.

10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

And the chief priests and scribes stood and vehemently accused Him.

11 Н о Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

Then Herod, with his men of war, treated Him with contempt and mocked Him, arrayed Him in a gorgeous robe, and sent Him back to Pilate.

12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.

That very day Pilate and Herod became friends with each other, for previously they had been at enmity with each other. Taking the Place of Barabbas

13 Т огава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

Then Pilate, when he had called together the chief priests, the rulers, and the people,

14 Д оведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

said to them, “You have brought this Man to me, as one who misleads the people. And indeed, having examined Him in your presence, I have found no fault in this Man concerning those things of which you accuse Him;

15 Н ито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.

no, neither did Herod, for I sent you back to him; and indeed nothing deserving of death has been done by Him.

16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

I will therefore chastise Him and release Him ”

17

(for it was necessary for him to release one to them at the feast).

18 Н о те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

And they all cried out at once, saying, “Away with this Man, and release to us Barabbas”—

19 ( който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

who had been thrown into prison for a certain rebellion made in the city, and for murder.

20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

Pilate, therefore, wishing to release Jesus, again called out to them.

21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

But they shouted, saying, “Crucify Him, crucify Him!”

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

Then he said to them the third time, “Why, what evil has He done? I have found no reason for death in Him. I will therefore chastise Him and let Him go.”

23 Н о те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

But they were insistent, demanding with loud voices that He be crucified. And the voices of these men and of the chief priests prevailed.

24 И Пилат реши да изпълни искането им:

So Pilate gave sentence that it should be as they requested.

25 п усна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

And he released to them the one they requested, who for rebellion and murder had been thrown into prison; but he delivered Jesus to their will. The King on a Cross

26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

Now as they led Him away, they laid hold of a certain man, Simon a Cyrenian, who was coming from the country, and on him they laid the cross that he might bear it after Jesus.

27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

And a great multitude of the people followed Him, and women who also mourned and lamented Him.

28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

But Jesus, turning to them, said, “Daughters of Jerusalem, do not weep for Me, but weep for yourselves and for your children.

29 з ащото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

For indeed the days are coming in which they will say, ‘Blessed are the barren, wombs that never bore, and breasts which never nursed!’

30 Т огава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

Then they will begin ‘to say to the mountains, “Fall on us!” and to the hills, “Cover us!”’

31 З ащото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

For if they do these things in the green wood, what will be done in the dry?”

32 И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

There were also two others, criminals, led with Him to be put to death.

33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво.

And when they had come to the place called Calvary, there they crucified Him, and the criminals, one on the right hand and the other on the left.

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.

Then Jesus said, “Father, forgive them, for they do not know what they do.” And they divided His garments and cast lots.

35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

And the people stood looking on. But even the rulers with them sneered, saying, “He saved others; let Him save Himself if He is the Christ, the chosen of God.”

36 Т оже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

The soldiers also mocked Him, coming and offering Him sour wine,

37 А ко си Юдейският Цар, избави Себе Си.

and saying, “If You are the King of the Jews, save Yourself.”

38 А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

And an inscription also was written over Him in letters of Greek, Latin, and Hebrew: THIS IS THE KING OF THE JEWS.

39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

Then one of the criminals who were hanged blasphemed Him, saying, “If You are the Christ, save Yourself and us.”

40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

But the other, answering, rebuked him, saying, “Do you not even fear God, seeing you are under the same condemnation?

41 И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

And we indeed justly, for we receive the due reward of our deeds; but this Man has done nothing wrong.”

42 И каза: Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

Then he said to Jesus, “Lord, remember me when You come into Your kingdom.”

43 А му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

And Jesus said to him, “Assuredly, I say to you, today you will be with Me in Paradise.” Jesus Dies on the Cross

44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

Now it was about the sixth hour, and there was darkness over all the earth until the ninth hour.

45 к ато потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

Then the sun was darkened, and the veil of the temple was torn in two.

46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

And when Jesus had cried out with a loud voice, He said, “Father, ‘into Your hands I commit My spirit.’” Having said this, He breathed His last.

47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

So when the centurion saw what had happened, he glorified God, saying, “Certainly this was a righteous Man!”

48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

And the whole crowd who came together to that sight, seeing what had been done, beat their breasts and returned.

49 А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

But all His acquaintances, and the women who followed Him from Galilee, stood at a distance, watching these things. Jesus Buried in Joseph’s Tomb

50 И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

Now behold, there was a man named Joseph, a council member, a good and just man.

51 к ойто не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

He had not consented to their decision and deed. He was from Arimathea, a city of the Jews, who himself was also waiting for the kingdom of God.

52 т ой отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

This man went to Pilate and asked for the body of Jesus.

53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

Then he took it down, wrapped it in linen, and laid it in a tomb that was hewn out of the rock, where no one had ever lain before.

54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

That day was the Preparation, and the Sabbath drew near.

55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

And the women who had come with Him from Galilee followed after, and they observed the tomb and how His body was laid.

56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Then they returned and prepared spices and fragrant oils. And they rested on the Sabbath according to the commandment.