1 А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
So it was, as the multitude pressed about Him to hear the word of God, that He stood by the Lake of Gennesaret,
2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
and saw two boats standing by the lake; but the fishermen had gone from them and were washing their nets.
3 И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
Then He got into one of the boats, which was Simon’s, and asked him to put out a little from the land. And He sat down and taught the multitudes from the boat.
4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
When He had stopped speaking, He said to Simon, “Launch out into the deep and let down your nets for a catch.”
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
But Simon answered and said to Him, “Master, we have toiled all night and caught nothing; nevertheless at Your word I will let down the net.”
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
And when they had done this, they caught a great number of fish, and their net was breaking.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
So they signaled to their partners in the other boat to come and help them. And they came and filled both the boats, so that they began to sink.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
When Simon Peter saw it, he fell down at Jesus’ knees, saying, “Depart from me, for I am a sinful man, O Lord!”
9 П онеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
For he and all who were with him were astonished at the catch of fish which they had taken;
10 с ъщо и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
and so also were James and John, the sons of Zebedee, who were partners with Simon. And Jesus said to Simon, “Do not be afraid. From now on you will catch men.”
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
So when they had brought their boats to land, they forsook all and followed Him. Jesus Cleanses a Leper
12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
And it happened when He was in a certain city, that behold, a man who was full of leprosy saw Jesus; and he fell on his face and implored Him, saying, “Lord, if You are willing, You can make me clean.”
13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.
Then He put out His hand and touched him, saying, “I am willing; be cleansed.” Immediately the leprosy left him.
14 И Той му заръча, никому да не каже <това:> Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.
And He charged him to tell no one, “But go and show yourself to the priest, and make an offering for your cleansing, as a testimony to them, just as Moses commanded.”
15 Н о още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
However, the report went around concerning Him all the more; and great multitudes came together to hear, and to be healed by Him of their infirmities.
16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
So He Himself often withdrew into the wilderness and prayed. Jesus Forgives and Heals a Paralytic
17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
Now it happened on a certain day, as He was teaching, that there were Pharisees and teachers of the law sitting by, who had come out of every town of Galilee, Judea, and Jerusalem. And the power of the Lord was present to heal them.
18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
Then behold, men brought on a bed a man who was paralyzed, whom they sought to bring in and lay before Him.
19 Н о понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
And when they could not find how they might bring him in, because of the crowd, they went up on the housetop and let him down with his bed through the tiling into the midst before Jesus.
20 И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.
When He saw their faith, He said to him, “Man, your sins are forgiven you.”
21 Т огава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
And the scribes and the Pharisees began to reason, saying, “Who is this who speaks blasphemies? Who can forgive sins but God alone?”
22 Н о Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
But when Jesus perceived their thoughts, He answered and said to them, “Why are you reasoning in your hearts?
23 К ое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
Which is easier, to say, ‘Your sins are forgiven you,’ or to say, ‘Rise up and walk’?
24 Н о за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
But that you may know that the Son of Man has power on earth to forgive sins” —He said to the man who was paralyzed, “I say to you, arise, take up your bed, and go to your house.”
25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
Immediately he rose up before them, took up what he had been lying on, and departed to his own house, glorifying God.
26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
And they were all amazed, and they glorified God and were filled with fear, saying, “We have seen strange things today!” Matthew the Tax Collector
27 С лед това <Исус> като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
After these things He went out and saw a tax collector named Levi, sitting at the tax office. And He said to him, “Follow Me.”
28 Т ой остави всичко, стана и тръгна след Него.
So he left all, rose up, and followed Him.
29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
Then Levi gave Him a great feast in his own house. And there were a great number of tax collectors and others who sat down with them.
30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
And their scribes and the Pharisees complained against His disciples, saying, “Why do You eat and drink with tax collectors and sinners?”
31 И сус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
Jesus answered and said to them, “Those who are well have no need of a physician, but those who are sick.
32 Н е съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
I have not come to call the righteous, but sinners, to repentance.” Jesus Is Questioned About Fasting
33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
Then they said to Him, “Why do the disciples of John fast often and make prayers, and likewise those of the Pharisees, but Yours eat and drink?”
34 И сус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
And He said to them, “Can you make the friends of the bridegroom fast while the bridegroom is with them?
35 Щ е дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
But the days will come when the bridegroom will be taken away from them; then they will fast in those days.”
36 К аза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
Then He spoke a parable to them: “No one puts a piece from a new garment on an old one; otherwise the new makes a tear, and also the piece that was taken out of the new does not match the old.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
And no one puts new wine into old wineskins; or else the new wine will burst the wineskins and be spilled, and the wineskins will be ruined.
38 Н о трябва да се налива ново вино в нови мехове.
But new wine must be put into new wineskins, and both are preserved.
39 И никой, след като е пил старо< вино>, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
And no one, having drunk old wine, immediately desires new; for he says, ‘The old is better.’”